През последната седмица исках да напиша поне още три статии за Проектория. Успях да напиша един абзац. И да задам два въпроса във форума. Отдавна искам да добавя още немалко неща тук, на този сайт, а той все си остава само уеблог. Доста сивкав при това. Успях да положа някакво начало на статията „Диалектика“ в българската Уикипедия, но то не е никак достатъчно да даде истинска яснота за понятието. Съвсем отделно от това, ми се ще да намеря вълшебен начин да обясня на възможно повече хора колко невероятно велика е идеята за отворена енциклопедия в Интернет, как тя трябва да се подкрепи, защо е важно да се участва, макар и със съвсем малко. Още го търся. Успях поне да канализирам някои от проектите си на работа, но и там искам да подредя много повече и не мога да се освободя от усещането за хаотичност. С доста хора трябваше да се видя с тези дни, с малко се получи.
В някакъв смисъл оплакванията за това, че времето не достига, са глупави, може би трябва да се отминават с пренебрежение. Аз обаче имам проблем с числото 24, с ритъма, в който нещата същетвуват. Денонощието трябва да е по-дълго, трябва от всичко да може да се прави по повече, трябва да мога да изживея сладостта на изтощението докрай.