Пейо скоро ни призова да се изразяваме ясно. Тази тема е стара и изглежда поражда един от митовете за философията като нещо неясно, далечно и неразбираемо.
Донякъде като оправдание, но все пак сериозно, смятам, че проблемът не касае толкова философията, колкото общата езикова среда, в която живеем. Професионалните жаргони усложняват изказа по естествен начин. Въпросът е доколко сме свикнали да възприемаме собствения си език не-формално и доколко езиковите конструкции отговарят на мисловните.
Вярно е, че ако се използват по-кратки изречения, отбягват се чуждици и се следва неотклонно целта на искането-да-се-каже нещата изглеждат по-приемливо. Но приемливостта не винаги е добродетел. Дългите изречения, например, често придават на казаното по-голяма синтетичност. Така се запазва напрегнатостта на смисъла. Смисълът на един текст е достъпен и цялостен тогава, когато предметът на изказването е „с мисълта“ за него, т.е. изказващият не крие намерението си зад резултата. С чуждиците проблемът е съвсем неясен и недоразбран, понеже понякога отбягването им прави даден текст още по-„странен“. Какво ще кажете, например, за „времевеене“ вместо „тайминг“? Май не сме много склонни да конструираме смисли през нашия си език.
Все пак, въпреки че не даде конкретен пример, Пейо е прав за това, че във философският жаргон казаното често звучи безадресно. Адресиренето, да си призная, не винаги е лесно…
Можело значи като решиш да вложиш и доза лицеприятност и разбираемост в изказването на мислите си.
Твоя пост ме подсети за нещо, което може да ти е интересно да научиш – дюлгерския език на майсторите зидари и дюлгери от Брацигово, но тъй като почти нищо не помня ще питам майка ми и дядо ми и може да разкажа за него.
А когато говорим за стил и изказ в блогосферата Емо и Zazie са ми любимци, заради вниманието с което се отнасят към текста. Мисля, може да са ти интересни:
Емо – http://abstractone.blogspot.com/
Zazie – http://del.cult.bg/blog/
Не знам, аз не разбирам мъките ви в четенето. За мен писането е нещо много ценно и близко, за да се разваля с постоянно мислене за читателя. Така де, ако човекът е в близко настроение или поне може да се настрои според текста, текстът ще бъде ценен за него.
А ако читателят не иска или не може да опчувства нещата, тогава колкото и ясно се мъчи да пише авторът, само ще пилее сили по това изчистване и изясняване.
Та по-добре писаното да е лично, с подател от първо лице, отколкото на всяка цена да има получател…
Според мен, де…
Пейо, спроред мен малко го избиваш на заяждане. Не че имам нещо против, всяко мнение е добре дошло (нямам никаква нагласа нито сега, нито по принцип да се впускам в излиянията от типа „моето място“, „к’вото си искам“ и т.н.). Предполагам само, че когато иска и когато трябва, човек разбира това, което е разбираемо. Ако има въобще някакъв проблем, то той се появява едва след като си разбрал даден текст 🙂
А за блогосферата, какво да ти кажа. Браво на всички, които пишат и които четат, това е много ценен жест.
П.П. Зази е дълга тема, някой път можем да се впуснем в нея, защото има какво да се обсъжда. Доста симптоматичен блог в някои отношения.
Мъхъм… и не си първия дето ми го казва. Да взема да позамлъкна за малко.
Напротив, напротив 🙂 Трябва да дадеш пример. Защото аз и всеки друг като мен, който разбира прекрасно сам себе си, не може да разбере защо някой друг му казва просто, че е неразбираем. Както виждаш, аз правя някакви напъни, но понеже си говорим някак доста „по принцип“, и мен ме избива на заяждане.