Това може да ви се струва глупав въпрос. В популярната култура той присъства по особен начин – като интерпретации на тема какво би станало, ако невъзможното беше възможно. Всъщност по-интригуващото е как невъзможното може да стане възможно.
Да уточним, че говорим за безсмъртие, гарантиращо непрекъснатост на индивидуалното съзнание чрез поддържане на присъствието му във физическия свят за време, което винаги може да се удължава. Това не означава непременно липса на смърт. Смъртта може да се избира, може и да настъпва случайно. Най-малкото, смъртта, която трябва да се избягва тук, не е същата смърт, за която говори религията. Въобще, целта не е да се прецака религиозната концепция за живота и смъртта, тя е нещо отделно.
Човек ще бъде безсмъртен, ако започне да се самовъзпроизвежда. В индивидуален биологически план, човекът не се самовъзпроизвежда. Човекът произвежда поколение. Онова, което се иска, е човешката биология да се контролира. По настоящем контролът е частичен. Ние можем, разбира се, да избираме какво да ядем, как да живеем, на какви терапии да се подлагаме, но не можем да гарантираме непрекъснатост. Идва момент, в който бъдещето не може да се удържа. Същевременно, има много посоки, които се развиват и които могат да доведат до увеличаване на този контрол. Става въпрос за неща като използване на стволови клекти, нанотехнологии, биохимични въздействия, сигурно и много други методи, които биха се появили в бъдеще.
Във всеки случай, в момента изглежда безспорно, че биологическият живот е нещо циклично и биологичните индивиди възникват и отмират. За това има и философски аргументации. Трябва, обаче, да се има предвид същността на този процес и това, че той всъщност не е еднократно случване. Всяко тяло непрекъснато подменя голяма част от съставните си части. Би трябвало да е въпрос на време и усилия да се правят пробиви в контролирането на тази подмяна. Първоначално това би довело до удължаване на живота, което всъщност е вече видима тенденция. Изглежда очевидно, че тя ще продължи. Но май не си даваме достатъчно ясно сметка за това докъде може да стигне.
Казвайки всичко това очертаваме една възможност. Не искам да кажа, че безсмъртието ще се случи със сигурност, нито че то трябва да е изрична и безусловна цел. Но същевременно ми се струва доста несъстоятелно очакването, че това няма да се случи само поради теоретични или етични възражения. Не се сещам за нещо, което човечеството е можело да направи, а не е направило под една или друга форма. Същинсткият въпрос за възможността е – може ли човешката биология да стане напълно инструментална, да е нещо, което контролираме изцяло.