До този хотел се стига по специално изграден тунел. Или тръба, което е май по-точно описание, понеже всъщност е над земята. Започва на входа на Терминал 4, свършва на входа на хотела. На всеки две минути ти съобщават с надписи, че ти остават две минути по-малко, докато стигнеш. Шест минути до Хилтън Хийтроу, четири минути до Хилтън Хийтроу, две минути до Хилтън Хийтроу, Хилтън Хийтроу.
Стаята ми е на втория етаж и през прозореца виждам рецепцията. И разни други неща. Да… някои от стаите гледат само навътре – към атриума. Стъклото е матово и служителите на рецепцията едва ли могат да отвърнат на погледа ми, но все пак усещането е странно.
Тук съм защото самолетът ми излита около осем и половина. Ставам в шест. На отиване към Терминал 4 няма надписи. Всъщност нямам нищо общо с Терминал 4, освен с въпросната тръба и един от асансьорите на входа му, който води надолу към станцията на Хийтроу Експрес. Спирката за Терминал 1 (и 2 и 3, само 4 е съвсем отделен от другите) е на пет минути.
Нещата около проверките след записването са по-добре, отколкото човек би очаквал (записване е това, което на Софийското летище е дефинирано като чекин). При влизане в безмитната зона съм посрещнат от рекламен плакат, който ми съобщава „breaking news“ – вече мога да взимам всичко, което съм пазарувал тук, включително и течностите, в ръчния си багаж. Не ми се налага, но е добре да се знае.
Полетът е дълъг около 3 часа. В София е мъгливо и вали дъжд.