Формална и действителна демокрация

Когато определяме кои страни са демократични, ще използваме една строго формална дефиниция на демокрацията. Дадена страна е демократична, ако признава на своя народ правото да избира правителството си чрез периодични, тайни и многопартийни избори на основата на всеобщо и равно избирателно право. Наистина, чисто формалната демокрация не всякога гарантира еднакво участие и еднакви права. Демократичните процедури могат да бъдат манипулирани от елита и невинаги отразяват точно волята и интересите на народа. Но ако се отдалечим от формалната демокрация, ние даваме възможност за безкрайни злоупотреби с демократичните принципи. През нашето столетие най-яростните врагове на демокрацията атакуват „формалната“ в името на „действителната“ демокрация. Такова беше оправданието на Ленин и на болшевишката партия за разпускане на Учредителното събрание и за провъзгласяване на партийна диктатура, която „в името на народа“ да осъществява действителната демокрация. Формалната демокрация, от друга страна, предвижда реални институционални гаранции срещу диктатурата и е много по-вероятно в края на краищата именно тя да създаде „действителната“ демокрация.

Франсис Фукуяма, Краят на историята и последният човек, 1992