Търсене и реклама около търговските марки

Задава се интересен процес относно границата на защита, която търговските марки получават в Интернет. Оплакването е от Америкън Еърлайнс, които не са доволни от факта, че Гугъл връщат реклами на конкуренти при търсене за термини като „American Airlines“ и „aa.com“. Допълнителен проблем, според тях, е фактът, че Гугъл в интерфейса на AdWords предлагат на рекламодателите да купуват ключови думи, които са търговски марки на компании, които оперират в същата индустрия.

Гугъл са били страна по подобни процеси, но нито един от тях не е достигал до съдебни заседатели, засега.

Интересен коментар на Ерик Голдман – професор по право в Санта Клара.

По-добре качествен трафик, отколкото повече

Гугъл стартираха сайт, кадето ще обясняват как се борят срещу фалшивите кликове по рекламите. Това е отдавна съществуващ проблем, който се разпалва периодично и нерядко стига до съдебните зали.

Съобщението в блога за AdWords подсказва, че инициативата е отчасти провокирана от Яху, които отскоро също дават по-голяма публичност на проблема чрез специално създаден център. Всички компании продаващи реклами в интернет са в класическата дилема между това да взимат парите на рекламодателите чрез трафик към тях и да ги държат щастливи от ефективността на тези разходи.

Не на рекламите за курсови работи

Гугъл май възнамеряват да забранят рекламите за продажба/предоставяне/писане на курсови работи. Това едва ли ще попречи на продавачите – така или иначе резултатите от подобно търсене връщат „точните“ адреси. Но пък може би университетите ще са по-доволни, ако Гугъл не печели от нещо, което и без това си съществува.

Гугъл в Капитал 2

Този път доста адекватно. В няколко изречения са навързани в смислена последователност многото разпокъсани факти и слухове около проектите на Гугъл в областта на мобилните технологии и мобилния Интернет.

Във всеки случай, наистина има шансове за революция. Навлизането на този пазар от играч като Гугъл би сменил перспективата тотално. Трансферът на данни в момента просто е придатък към телефонията. Ето много кратка извадка от потенциални проблемни моменти:

  • Общи настройки. Трябва изрично да се погрижиш някой да предостави настройки за трансфериране на данни.
  • Специфични настройки. Трябва допълнително да направиш така, че достъпването на Интернет да ти е удобно – да добавиш отметки, да свалиш програми, да придобиеш начална ориентация в полезността на сайтовете в този по-различен контекст.
  • Пригодност на съдържанието. Не е тайна, че много страници въобще не са писани за такъв вид достъпване. Освен ако не ги достъпвате през връзка в резултатите на търсене в Гугъл – тогава Гугъл ще се погрижи.
  • Цена. Трябва предварително да се примириш, че това е по-скъпият начин за Интернет свързаност. Отчасти просто защото засега не е естествен.

Гугъл напоследък се замесиха в серия от инициативи, адресиращи тези и други аспекти на мобилния Интернет достъп:

Сега остава и потребителите да решат, че Гугъл им върши работа и в движение.

Конкуренция с отворен код

Може ли успехът на Уикипедия да бъде повторен в търсенето? Джими Уелс, който е създател на свободната енциклопедия, смята, че дори е наложително. Инициативата идва в рамките на Уикиа, където Уелс преди седмица обяви началото на проекта за търсеща машина с отворен код и дефинира следните принципи, които тя ще следва:

  • Прозрачност – отвореност на работата на системите и алгоритмите, едновременно под формата на лицензи за отворен код и отворено съдържание и програмни интерфейси.
  • Сътрудничество – Всеки е способен да допринася по някакъв начин (като частно лице или организация), силен обществен и общностен фокус.
  • Качество – Значително подобряване на адекватността и точността на резултатите от търсенето.
  • Лични данни – „В търсене на Свещения граал на защитата на личните данни“

Това е опит за радикално пренаписване на правилата. Истината е, че в момента тече игра на котка и мишка между създателите на съдържание и търсачките. Алгоритмите, които Гугъл, Яху, Лайв и другите Интернет услуги за тъсене използват при класирането на резултатите са тайна, за да не могат да бъдат лесно манипулирани. Същевременно множеството проекти за директории, свободни като Open Directory Project, която е основа на Директориите в Гугъл, или полукомерсиални, каквито са директориите на Яху, използват човешки ресурси при групирането на сайтовете по категории и преценяването на релевантността им към дадена тема, но досега не успяват да бъдат ефективна конкуренция на търсачките. Новият проект трябва да осъществи съчетание между автоматизираното индексиране и човешката преценка за адекватността и полезността.

Гугъл в Капитал

В публикация от 27 юли Блогът на Капитал споменава Гугъл в опита си да разкритикува сайта на правителството. Водещото изречение:

Според Google и дизайнерите на правителствения сайт си имаме „правителство на република българия“…

По-нататък има лирическо отклонение. Стават ясни две неща:

  1. Търсачката на Гугъл има мнение.
  2. Името на даден сайт и начинът му на изписване се определят от дизайнерите.

Изводът? Тривиално е – Гугъл вече е част от поп културата, много неща се подразбират, няма нужда от прекалена коректност. Все пак – зависи.