Етикет: софия

Враждебна е хубаво име

Фактът, че 24 часа превръщат някаква плоска асоциативна мисъл в патриотарска кампания не е изненадващ. Не ме изненадва също, че БНТ и БНР се хващат на това хоро. Но понеже става дума за имена, бих искал да напомня защо този шум е глупав и ненужен.

Да именуваш важен обект по най-близкото до него селище е естествено и според обичая. Самото дружество Летище София ЕАД, доколкото знам, не използва името Враждебна официално. Летището е било построено на терени, отчуждени от землището на селото с указ на цар Борис ІІІ. По-късно то е станало квартал на София. Петър Пунчев е решил сега да изпитва срам от начина, по който навремето хората са си нарекли селото. Хората, според обичая и традициите си. Аз не изпитвам такъв срам. По-скоро бих призовал обичаят и традициите да бъдат зачитани.

ukazvrazhdebna

Името Враждебна е хубаво семантически. За онези, които разбират езика, създава отношение и задава въпрос. За онези, които не го разбират, е провокация да научат една сложна дума с подчертана езикова специфика.

Името Враждебна е хубаво граматически, защото е в женски род.

Името Враждебна е хубаво естетически, защото съдържа звуковите съчетания -вр-, -жд- и -бн-.

Името Враждебна е хубаво и психологически, защото ни напомня да не се комплексираме от традициите и езика си. И предизвиква усмивка.

Магистрала Люлин

Изговори се доста, но някак липсва общия визуален контекст. Ето за какво става въпрос.

lyulin

Снимката е добавена в Гугъл на 30 май миналата година. Снимката от година по-рано е изглеждала така:

lyulin2007

За две години – толкова. Ако изключим административните процедури, проектирането и планината отпред, с това темпо ще стигнем до Перник през 2015 година. Освен ако Перник не реши да стигне до нас преди това. За всеки случай ще затворят пътя през Владая от началото на август.

Провинциален живот за властта

Напук на множеството злободневни политически теми и на реалната неспособност на властта и политиците да произведат какъвто и да е смисъл, ще изложа една стратегическа идея.

Парламентът и върховните съдилища трябва да се преместят във Велико Търново. Символично е, пък и не им трябва летище в непосредствена близост. Правителството и централната администрация – в Пловдив. Градът има добри комуникации и пространство за растеж.

Радикална промяна, но може да се осъществи за няколко години при добра организация. Финансирането сигурно може лесно да се покрие от цената на освободените имоти. Законови пречки няма. Единственото споменаване на София в Конституцията е чл. 169, който казва, че тя е „столица на Република България“. Толкова.

Положителните ефекти ще са много.

Принципни съображения:

  • Централизирането е вредно.
  • Властта трябва да е по-далеч от реалните пари в икономиката, ако трябва и физически.
  • Властите трябва да са по-далеч една от друга, това дисциплинира комуникацията.
  • Има дори евентуални косвени ползи за развитие на елекронното правителство, намаляване на административните пречки пред бизнеса и т.н. Сега администрацията си мисли, че ако хората имат нужда от нещо, трябва да ходят при нея. Тази нагласа трябва да се преобърне.
  • Властта трябва да харчи по-малко, в по-малки градове е по-евтино.
  • Част от нагласата за привилегированост идва от усещането, че си в центъра на всичко. На чиновниците трябва да им се внушава скромност.

Локални съображения:

  • София ще стане малко по-нормален град. Ако се използва случаят, дори могат да се прокарат необходимите промени в градоустройството.
  • Велико Търново и Пловдив ще спечелят икономически. Бизнесът в София е достатъчно динамичен и може да поеме освободения човешки и организационен ресурс.
  • Току виж и съответните местни университети си повишили нивото. На централната администрация ще й се наложи повече да разчита на техни кадри. Това не е задължително лошо.
  • Медиите ще престанат да мислят, че България е София.

Не виждам защо да не стане. Много по-радикално и по-смислено е от това да се променя Конституцията, за да се проведат едни избори в един и същи ден. А радикални и смислени промени са ни крайно наложителни.

Как се чува светът от София

Слушам радио когато съм навън – в колата или през телефона. Откакто в София беше отнета лицензията на BBC, имам сериозен проблем с намирането на подходящата честота.

Не разбирам защо почти всички радио станции са музикални. Добре, музиката вълнува хората, тя е почти въпрос на идентичност, създава съпричастност и покрай това могат да се пускат реклами и да се разчита те да работят. Но защо това да е единствената възможност?

Няма станция, която безусловно да съответства на моите музикални предпочитания. Пък и ако ми се слуша музика, не знам защо трябва да разчитам на избора на ограничен брой музикални редактори, прицелени във форматирани аудитории. В колата имам дискове, телефонът ми е зареден с внимателно подбрана музика, вкъщи имам лесен достъп до услуги като Last.fm и неизброимо количество подкасти и услуги за обмен на файлове.

Разбирането ми за радио е различно. Това, което наличните станции успяват да постигнат, е да бъдат фон. И уж емоционално ангажиращият музикален формат, какъвто и да е той, успява да ме привърже най-много към копчето на плейъра в колата, което го е запаметило. И си остава фон.

Аз по принцип предпочитам да правя смислени неща. Предполагам това важи за всеки, по някакъв начин. С музиката осмислянето е оставено предимно на мен самия. В говорето, напротив, мога да чувам споделени смисли. Не разбирам защо говоренето по радиото е толкова пренебрегнато. И толкова непрофесионално тогава, когато се случва.

В редките случаи, когато по български радиа се говори, изговореното избива или в някаква лиготия и веселяшки подскоци, или в мъгла от едноизмерни мъдрувания, която водещите предпочитат пред задаването на ясни и смислени въпроси, пред съдържателния репортаж и пред правенето на открити и обосновани коментари. Може и да има изключения, но те са дълбоко заровени в програмните схеми и не са водеща стратегия за нито една станция, включително за онези, които претендират да са новинарски. Единственото изключение, което аз познавам, е онази част от програмата на RFI, която се излъчва от Париж (българските предавания са странно неадекватни и непрофесионални).

Има ли поне едно предаване, което си струва да бъде слушано всеки път?

В София е мъгливо и вали дъжд

До този хотел се стига по специално изграден тунел. Или тръба, което е май по-точно описание, понеже всъщност е над земята. Започва на входа на Терминал 4, свършва на входа на хотела. На всеки две минути ти съобщават с надписи, че ти остават две минути по-малко, докато стигнеш. Шест минути до Хилтън Хийтроу, четири минути до Хилтън Хийтроу, две минути до Хилтън Хийтроу, Хилтън Хийтроу.

Стаята ми е на втория етаж и през прозореца виждам рецепцията. И разни други неща. Да… някои от стаите гледат само навътре – към атриума. Стъклото е матово и служителите на рецепцията едва ли могат да отвърнат на погледа ми, но все пак усещането е странно.

Тук съм защото самолетът ми излита около осем и половина. Ставам в шест. На отиване към Терминал 4 няма надписи. Всъщност нямам нищо общо с Терминал 4, освен с въпросната тръба и един от асансьорите на входа му, който води надолу към станцията на Хийтроу Експрес. Спирката за Терминал 1 (и 2 и 3, само 4 е съвсем отделен от другите) е на пет минути.

Нещата около проверките след записването са по-добре, отколкото човек би очаквал (записване е това, което на Софийското летище е дефинирано като чекин). При влизане в безмитната зона съм посрещнат от рекламен плакат, който ми съобщава „breaking news“ – вече мога да взимам всичко, което съм пазарувал тук, включително и течностите, в ръчния си багаж. Не ми се налага, но е добре да се знае.

Полетът е дълъг около 3 часа. В София е мъгливо и вали дъжд.