Книги, срещи, Лондон

За втори път съм в Лондон. Отседнал съм в Лондон Бридж – хотел до моста със същото име. От другата страна на Темза е Ситито и офисът ни. За него ще се вълнувам от утре сутрин. Днес пообиколих наоколо, отчасти за да запълня следобеда, а всъщност за да се насладя на усещането за познатост. Приятно е. Вторите пъти са много важни, понякога решителни.

Разказът, обаче, започва три дни по-рано, в четвъртък, на третия етаж на книжарница Ориндж на Графа. Там и тогава беше премиерата на Писма до Егина. Част от първата страница на моят екземпляр от книгата е запълнена с възхитителния почерк на автора Николай Гочев. Успях да запиша половината от събитието, което изпъкваше посред обичайната за една книжарница суматоха.

Това е хубав начин да се представят книги. Снимайки, например, обяснявах на някакъв индиец на средна възраст кой е този човек с очилата отсреща и за какво собствено става дума. Не знам дали го заинтригувах – благодари ми усмихнато и си тръгна.

През това време представителна извадка от българската хуманитаристска общност слушаше внимателно откъси от книгата и контекстуални податки към нея. Взимайки повод от тази среща, през уикенда се видяхме с Димка и Николай за по-дълго. Сега чета писмата.