Слушам радио когато съм навън – в колата или през телефона. Откакто в София беше отнета лицензията на BBC, имам сериозен проблем с намирането на подходящата честота.
Не разбирам защо почти всички радио станции са музикални. Добре, музиката вълнува хората, тя е почти въпрос на идентичност, създава съпричастност и покрай това могат да се пускат реклами и да се разчита те да работят. Но защо това да е единствената възможност?
Няма станция, която безусловно да съответства на моите музикални предпочитания. Пък и ако ми се слуша музика, не знам защо трябва да разчитам на избора на ограничен брой музикални редактори, прицелени във форматирани аудитории. В колата имам дискове, телефонът ми е зареден с внимателно подбрана музика, вкъщи имам лесен достъп до услуги като Last.fm и неизброимо количество подкасти и услуги за обмен на файлове.
Разбирането ми за радио е различно. Това, което наличните станции успяват да постигнат, е да бъдат фон. И уж емоционално ангажиращият музикален формат, какъвто и да е той, успява да ме привърже най-много към копчето на плейъра в колата, което го е запаметило. И си остава фон.
Аз по принцип предпочитам да правя смислени неща. Предполагам това важи за всеки, по някакъв начин. С музиката осмислянето е оставено предимно на мен самия. В говорето, напротив, мога да чувам споделени смисли. Не разбирам защо говоренето по радиото е толкова пренебрегнато. И толкова непрофесионално тогава, когато се случва.
В редките случаи, когато по български радиа се говори, изговореното избива или в някаква лиготия и веселяшки подскоци, или в мъгла от едноизмерни мъдрувания, която водещите предпочитат пред задаването на ясни и смислени въпроси, пред съдържателния репортаж и пред правенето на открити и обосновани коментари. Може и да има изключения, но те са дълбоко заровени в програмните схеми и не са водеща стратегия за нито една станция, включително за онези, които претендират да са новинарски. Единственото изключение, което аз познавам, е онази част от програмата на RFI, която се излъчва от Париж (българските предавания са странно неадекватни и непрофесионални).
Има ли поне едно предаване, което си струва да бъде слушано всеки път?