Моралът в българските медии

Институтът по философски изследвания организира конференция по етика, чиято тема е Моралът в българските медии. Поканата беше препубликувана от д-р Борис Грозданов в Проектория и е чудесен материал за дискусия, тъй като показва предразсъдъчната рамка, в която една философска институция си комуникира с обществото.

Нека си направим удоволствието да коментираме, следвайки самия текст, може пък да помогнем на общностната саморефлексия.

Нататък Моралът в българските медии

Кой иска да е следващият?

С този въпрос Таймс представя интересна колекция от коментари из блогове за напускането на финансовият директор на Гугъл Джордж Рейес.

Многозначителни констатации:

  • Няма скандал и съдебно преследване като при Енрон;
  • Противоречиво първично предлагане, което в крайна сметка се превърна в успех;
  • Сериозни възнаграждения под формата на акции, заплата и бонуси.

Многозначителни въпроси:

  • Дали е съвпадение, че напускането идва скоро след като резултатите за второто тримесечие не оправдаха очакванията на анализаторите?
  • Ако причината за горното е прекалено и безразборно наемане и разходи за възнаграждения, кой трябва да контолира това ако не финансовият директор?
  • Ще се повторят ли очакванията за постоянни двуцифрени растежи, както с Майкрософт след пускането на Уиндоус?

Многозначителен „превод“:

  • Изпълнителният директор Ерик Шмит за Рейес: „Въпреки, че изцяло оценяваме решението му да се оттегли от активното управление, ще ни липсва неговата прозорливост, настроение и мъдрост.“
  • И „преводът“ на горното: „Този Рейес наистина ни разсмиваше много, особено с опитите си да ни накара да планираме бюджети.“

Още новости за новините в Гугъл

Google News систематично продължава трансформацията си от входна точка за новинарско съдържание към новинарски портал. Съобщение в официалния блог обявява двете нови функционалности: 1) Гугъл ще хостват и сервират оригинално новинарско съдържание от агенции като Франс Прес и Асошиейтед прес; 2) Търсачката ще игнорира дословно повтарящи се статии (които всъщност са обикновено продуктът от предната точка).

Малко история. Франс Прес беше една от първите организации, които дадоха Гугъл под съд за това, че индексира и показва части от новини, които агенцията продава на трети страни. Делото приключи със споразумение. Именно фактът, че подобни агенции нямат директно публикувано новинарско съдържание в мрежата, обаче, е в основата на сегашния модел. Засега той едва ли може да бъде обявен за сериозна заплаха за порталите, които купуват новинарско съдържание от агенции. Той просто ще създаде още един начин, по който истинските „производители на новини“ ще намират аудитория.

Същевременно, след като разгърнаха потенциала на търсещата си машина и развиха множество видове търсения като отделни продукти, напоследък Гугъл затварят кръга и започват да правят търсенето все по синтетично. Основната търсачка все по-често интегрира в резултатите си новини, книги, графични файлове, борсова и финансова информация или видео, в зависимост от търсения термин. Търсачката за новини отскоро също върща видео от YouTube и позволява публикуване на коментари от лица и организации, които са пряко въвлечени в отразяваните събития.

От перспективата на Гугъл всяко от тези нововъведения създава все повече причини потребителите да се задържат върху тяхната платформа. А потребителското време в Интернет е фундаметланата основа на всяка възможност за извличане на печалби.

Всъщност начинът на монетизация засега е неясен. Статия от The Canadian Press, хоствана от Гугъл, например, изглежда така:


Контекстът на платформата се задава само от линк към началната страница на Google News и списък със свързани новини в отделно ненатрапчиво меню.

Накратко

Реклами от AdSense ще се появят на CNN.com.

Изпълнителният директор на Гугъл, въпреки или тъкмо поради бизнеса на компанията в Китай, иска цензурирането на Интернет да се счита за търговска бариера.

Гугъл обясняват политиката си за личните данни във видео.

Слуховете за gPhone навлизат в етапа „разкриване на подробности“.

Google Web Toolkit излиза от бета.

Финансовият директор на Гугъл напуска до края на годината.

Gmail и други онлайн имейл услуги са обвиняеми по патентно дело.

Гугъл разширяват по принцип доста екстравагантното си партньорство с BMW.

Още едно дело на хоризонта на YouTube?

Този път за нацистско съдържание. В Германия се вдига шум около клипове на метъл група и антисемитски филм от 40-те, покрай другото. Медиите следят и предупреждават, политици се изказват, централният съвет на евреите обмисля съдебен иск срещу Гугъл. Една трета от проблематичното съдържание изглежда вече е свалено (което е хубав повод да се изкажат и борците срещу цензурата).

В България засега подобни притеснения имат само блогърите.

Още спектър

Освен 700-мегахерцовия спектър има още една тема, по която Гугъл активно комуникират с Федералната комисия по съобщенията, било чрез пряко лобиране или чрез PR акции. Ако следите блога на Нели Огнянова, сте наясно, че САЩ минават на цифрова телевизия от февруари 2009. Гугъл в партньорство с Майкрософт, Интел и други технологични компании са сформирали „Коалиция на белите полета“ и убеждават FCC в технологичната възможност честотите между сигналите на телевизионните канали да се използват за широколентов Интернет достъп. Идеята е те да бъдат предоставени на безжични оператори и FCC да лицензира единствено устройствата, които ще излъчват сигнала, за да гарантира, че той няма да влияе негативно на разпространението на телевизиите.

По-рано Майкрософт пратиха прототип на устройство за безжичен достъп, ползващо тези честоти, който обаче се оказа дефектен. Прототипът на Филипс, които също са част от коалицията, имаше по-добър успех.

Гугъл все пак са обнадеждени от коментарите, които получават от комисията. Поне засега бизнес интересите на Гугъл диктуват възможно повече хора да имат възможно по-добър достъп до Интернет

Гугъл в български блогове

Скорошни споменавания на Гугъл или техните продукти в български блогове:

  • Йордан Дичев прави интересно наблюдение върху отразяването на новината за коментарите в Google News.
  • Евгени Спасов също е забелязал грешката в страницата за грешка на Блогър.
  • Василена Вълчанова споменава търсачка базирана на Google Custom Search и претендираща да е „зелена“ заради черния си фон. Гугъл в официалния си блог не са съгласни.
  • Александър Бикс е дал линк към „яко“ обяснение на Дарик за това какво е Гугъл. Всъщност обяснението си е яко.
  • Николай Кубарелов почти е взел насериозно някаква откровена глупост за българска конкуренция на Гугъл, публикувана в ipo.bg.
  • Нели обяснява защо преминава от Блогър към Уърдпрес.
  • Росен Желев си мисли, че Гугъл си мисли, че Росен Желев е робот.
  • Нели Огнянова във втория си по популярност блог е отразила как този блог е отразил спирането на рекламите за курсови работи в AdWords.
  • Пейо Попов не се кефи на атрибута nofollow, който преди време се появи по идея на Гугъл.
  • Дзвер се възмущава от разработчици, които мамят търсещата машина на Гугъл.
  • Дамян Богоев отразява подробно резултатите от скорошно проучване, поставящо Гугъл след Яху по потребителска удовлетвореност.

Гугъл в Дневник

Съобщение в Дневник от преди два дена за коментарите в новините. Цитиран е Уолстрийт Джърнъл, който цитира медиен експерт, който не е доволен, че за това първи се сещат Гугъл, а не новинарските сайтове.

Контекст за новините

Предстои добавка към новинарския портал на Гугъл, която ще позволи добавянето на потребителски коментари. На първо време функционалността ще бъде активна само в Щатите и възможността за коментиране ще бъде предоставена само на страните, които са засегнати от самата новина. Гугъл обявяват готовност да я отворят за всички.

Снимка на навина с добавен коментар може да се види тук.

Функционалността е достатъчно сложна от продуктова гледна точка и реализацията й очевидно е изисквала доста ресурси. Несъмнено това е много добър инструмент за задържане на потребителското внимание за по-дълго време. Донякъде може да се прави аналогия с услуги като digg.com, където потребителите добавят връзки, категоризират ги и могат да ги дискутират. Тук първите две стъпки са излишни.

Същевременно, Гугъл вече имаха проблеми с някои новинарски сайтове по отношение на авторските права. Още в края на 2005 Агенция Франс Прес ги даде под съд за неправомерно използване на текст и фотографии. Това дело приключи неясно, без да даде гаранции на Гугъл срещу бъдещи подобни претенци. Такъв вид потенциални проблеми са и основната причина, поради която на news.google.com няма реклами.

Гугъл в Капитал 2

Този път доста адекватно. В няколко изречения са навързани в смислена последователност многото разпокъсани факти и слухове около проектите на Гугъл в областта на мобилните технологии и мобилния Интернет.

Във всеки случай, наистина има шансове за революция. Навлизането на този пазар от играч като Гугъл би сменил перспективата тотално. Трансферът на данни в момента просто е придатък към телефонията. Ето много кратка извадка от потенциални проблемни моменти:

  • Общи настройки. Трябва изрично да се погрижиш някой да предостави настройки за трансфериране на данни.
  • Специфични настройки. Трябва допълнително да направиш така, че достъпването на Интернет да ти е удобно – да добавиш отметки, да свалиш програми, да придобиеш начална ориентация в полезността на сайтовете в този по-различен контекст.
  • Пригодност на съдържанието. Не е тайна, че много страници въобще не са писани за такъв вид достъпване. Освен ако не ги достъпвате през връзка в резултатите на търсене в Гугъл – тогава Гугъл ще се погрижи.
  • Цена. Трябва предварително да се примириш, че това е по-скъпият начин за Интернет свързаност. Отчасти просто защото засега не е естествен.

Гугъл напоследък се замесиха в серия от инициативи, адресиращи тези и други аспекти на мобилния Интернет достъп:

Сега остава и потребителите да решат, че Гугъл им върши работа и в движение.