Нощ в Малага, влак в Рим

Това пътуване се оказа пълно с изненади. Трябваше да се върна в София вчера. Поради едно странно недоразумение, обаче, си изпуснах полета в Малага. Нямаше никаква възможност за пътуване по-късно през деня, така че трябваше да остана. Презаверих си билета за днес, взех карта и списък на хотелите и се запътих към града.

Летището е относително близо до центъра, а пък и човек лесно и бързо може да се ориентира какво да направи. Това е едно от малкото летища, на които няма как да се объркаш нито за минута.

Иначе в момента тук също се наслаждават на температури над 20 градуса и всяка минута навън е истинско удоволствие. Отдадох му се, разглеждайки центъра. Като цяло, по пътя от летището, градът не изглежда особено вълнуващ – има множество нови постройки и изглежда продължава да се строи интензивно. Съществува някаква подреденост, но не достатъчно отчетлива, за да ти стане скучно или спокойно. Тук таме има смело поставени модернистични склуптори, фонтани, както и странно оформени мостове над реката, която минава през града, или пък търговски центрове.

Но централната част е хубава, пълна с палми и класически сгради, предимно от деветнайсти век и по-стари, всички изключително добре поддържани. Някои от уличките са широки буквално около два метра, а същевременно сградите са високи. В Испания май бързо трябва да свикнеш с подобни гледки.

Още отсега се усеща туристическо настроение. Представям си какво е през лятото. Всъщност нерядко можеш да чуеш хора да си говорят на английски и френски. Особено по кръчмите и кафенетата. Гибралтарците (или по-скоро всякаквите хора, които познавам в Гибралтар) доста се впечатляват от това как в Испания ресторантите привечер били празни и започвали да се пълнят едва час-два преди полунощ, а нощният живот се случвал още по-късно. Ами тук не личи да са празни в осем, но пък и към полунощ е все така активно. Като за туристически град, обаче, учудващо малко от местните хора, които по някакъв начин обслужват клиенти, говорят английски. Всъщност, извън летището и хотела, май не ми се случи да успея да го прокарам като начин на общуване. Дори нямаше менюта на английски. За първи път през живота си проговорих испански. Не е много трудно, при условие, че разбирам немалко при четене и слушане. В крайна сметка човек иска да направи определен набор от предвидими действия – да яде и пие, да разгледа, да купи, да се придвижи донякъде.

Странно защо с италианския не се чувствам по същия начин. На отиване не се случи да мина през Милано, но днес първият ми полет, който е до Рим, минава без премеждия. За двата часа в самолета успявам да прочета втората част на Писма до Егина. Впечатлен съм още повече. Всъщност направо се чудя как въобще може да се преподава и разбира историята на античната или която и да е философия, без да се поднася и такава перспектива към човешкия живот и вълнения. Често хвърляйки поглед към картата в началото на книгата, правя референции между тогавашните и сегашните пътувания и места. Кацането е от тези, на които се наслаждавам – подобно на това в Малага – самолетът се снижава над морето и току преминал границата със сушата вече се приземява на пистата. Обикалям наоколо през няколкото часа, които имам до следващия полет. Не се случва нищо интересно освен специалния влак, който вози пътниците за около стотината метра между търговската зона и изходите на терминал С.

Час преди полунощ съм в София.

В София е мъгливо и вали дъжд

До този хотел се стига по специално изграден тунел. Или тръба, което е май по-точно описание, понеже всъщност е над земята. Започва на входа на Терминал 4, свършва на входа на хотела. На всеки две минути ти съобщават с надписи, че ти остават две минути по-малко, докато стигнеш. Шест минути до Хилтън Хийтроу, четири минути до Хилтън Хийтроу, две минути до Хилтън Хийтроу, Хилтън Хийтроу.

Стаята ми е на втория етаж и през прозореца виждам рецепцията. И разни други неща. Да… някои от стаите гледат само навътре – към атриума. Стъклото е матово и служителите на рецепцията едва ли могат да отвърнат на погледа ми, но все пак усещането е странно.

Тук съм защото самолетът ми излита около осем и половина. Ставам в шест. На отиване към Терминал 4 няма надписи. Всъщност нямам нищо общо с Терминал 4, освен с въпросната тръба и един от асансьорите на входа му, който води надолу към станцията на Хийтроу Експрес. Спирката за Терминал 1 (и 2 и 3, само 4 е съвсем отделен от другите) е на пет минути.

Нещата около проверките след записването са по-добре, отколкото човек би очаквал (записване е това, което на Софийското летище е дефинирано като чекин). При влизане в безмитната зона съм посрещнат от рекламен плакат, който ми съобщава „breaking news“ – вече мога да взимам всичко, което съм пазарувал тук, включително и течностите, в ръчния си багаж. Не ми се налага, но е добре да се знае.

Полетът е дълъг около 3 часа. В София е мъгливо и вали дъжд.