Цитиране на текстове обществено достояние от Гугъл Книги

Една от добрите характеристики на Гугъл Книги е, че съдържа значително количество дигитализирани книги, които са обществено достояние. Ако попаднете на такъв текст и искате да го покажете в оригиналния му вид, в навигационното поле ще се появи бутон за създаване на изрезка, която после можете да публикувате на вашия сайт. Ето един пример: Text not available
Recueil de lois et règlemens concernant l’instruction publique depuis l’édit de Henri iv en 1598, jusqu’à ce jour. Publié par ordre du … Grand-Maître de l’Université de France

А ето и една непредвидена употреба:

195

е броят на държавите в света.

Устройства и книги

Вълната тръгна към мен от Еленко и ме повтори през Владо. Щом съм залят два пъти, вече съм се намокрил. Значи няма как. Представям ви по-важната част от моите технологични устройства, подръчната инструменталност в моя жизнен свят. (Съжалявам, трябваше да се изразя по този начин, независимо какво мислят феновете на Хайдегер.)

Такъми: Юнуз

Ще разкажа малко по-подробно само за едно устройство, защото е по-специфично и отваря интересна перспектива за развитието в сегмент, който ме вълнува. Преди това, кратък обзор на по-ежедневното.

Компютър: Toshiba Satellite U200-121 с повече памет и нова батерия. Мисля, че вече не се произвежда. С мен е трета година. 12,1 инча, не виждам смисъл от повече.

Мобилен интернет: Когато компютърът не е достатъчен, в PCMCIA слота имам Vivatel 3G data card. Върши работа, но детайлите са кофти тръпка. Повече съм писал преди.

Телефон: Sony Ericsson P1i. Добро устройство с приемлив дизайн и интеракция, но предимно недомислен софтуер и кофти ползваемост на самите интерфейси. Иначе си има всичко – доста памет, всякаква мултимедия, GPS, Bluetooth, Wi-Fi, пълна qwerty клавиатура, имейл клиент, тъчскрийн и стилус. Последното ми позволява нещо наистина безсмислено, когато съвсем нямам какво да правя – да си водя бележки с картинки, рисувайки по екрана като с молив.  Все някога ще мина на нещо с Андроид. Даже ми се задава едно бизнес начинание в тази посока.

Фотоапарат: Panasonic Lumix DMC-LZ6. Само при специални поводи и пътувания, иначе снимам с телефона си.

Видео камера: Sony Handycam DCR-SR30. Има вградени 30 гигабайта, записва директно в mpeg4, 30-кратно оптично увеличение на образа. Също я ползвам само планирано, инцидентни неща снимам с телефона си.

Електронна книга

Електронна книга: LBook eReader V3. Купих я от ДБС Дизайн, които, както изглежда, имат уеб студио, книжарница и бизнес с устройства за електронни книги. Добро съчетание. Магазинът е отвъд околовръстното.

Електронната книга е много добра идея, ако четете професионално. Не съм сигурен за хората, които четат много нова художествена литература на български. Стари неща със сигурност могат да бъдат намирани, но издателствата все още са доста неориентирани за този пазар относно новите заглавия, които пускат. Но е съвсем различно, ако се занимавате с наука. Немалко хора пускат в интернет текстовете, които пишат, независимо дали иначе са публикувани на хартия. Да не говорим за неща на чужди езици, които няма как да намерите лесно тук, а да си купите книгите от чужбина би ви отнело време, усилия и средства.

Ето, напоследък чета текстове, свързани с философия на образованието. Джон Дюи е централен автор, но това, което можете да намерите на български на хартия са, мисля, три книги. А той е писал доста повече. Да не говорим за тоновете вторична литература, която, разбира се, е предимно на английски. Всичко това може да се намери в цифров формат в мрежата, къде легално, къде не съвсем.

От друга страна, да четете книга от 300 страници на екрана на компютър е доста неудобно. Както и да ползвате компютър навсякъде, където бихте могли да четете книга. Решението е да си купите подобно устройство.

Малко технически детайли. LBook eReader V3 поддържа TXT, PDF, DjVu, DOC, RTF, HTML и още няколко по-екзотични формата за текст, както и основните формати за графика. Широчината на екрана е 6 инча, технологията на изобразяване е eINK Vizplex. Трябва да се има предвид, че така нареченото „електронно мастило“ няма нищо общо с екран на телефон или компютър. Основната видима разлика е в липсата на осветяване. Реално ако нямате външен източник на светлина, няма да виждате нищо. Това прави усещането много близо до четене от хартия.

Ползваемостта е добра, всичко е достатъчно логично. Има три нива на увеличение на образа, като последното обръща текста перпендикулярно. Батерията е литий-йон и се харчи само при „прелистване“. Бонусът е mp3 плейър, който ви позволява да добавите музикален фон към четенето. Има половин гигабайт вградена памет и допълнителен SD слот, който поддържа карти до 4 гигабайта. Напълно достатъчно за да поберете стотици книги и малко приятна музика.

При поискване

Напоследък разпитвам приятели дали и къде може човек да произведе единична бройка от дадена книга с готов предпечат. Проучвайки въпроса, попаднах на едно рекламно видео, което споделям.

Електронните книги

Размислите са предварителни, защото са по повод, но без изрична цел. Засега.

Ясно е, че нещата се развиват. За книгата, както и за много други неща, се питаме – ще бъде ли и в бъдеще такава, каквато е била или е в момента? Не съм държал в ръце устройство за четене на електронни книги. Следя някои новини за тях и имам обща представа как се проектират и маркетират неща, които дигитализират обекти от реалния свят.

Всъщност има съществуващи опити за радикална промяна на формата или съдържанието на „нормалните“ книги. Те дори не са толкова нови. Може, например, съдържанието да е от образи – фотографии или репродукции. И може текстът да се предоставя като звук, както в плочите с приказки или по-скорошните mp3 книги.

Нетекстуалността на съдържанието е ясно, че просто допълва идеята и не може да я измести или развие радикално.

Ако удобството на слушането беше повече от онова, което трансформацията в звук отнема, сигурно аудио книгите щяха да са по-разпространени. Но изглежда те влизат в употреба тогава, когато трябва да се преодалява някаква липса или недостатъчност – деца, които не могат да четат, незрящи хора, липса на подходящ контекст за боравене с хартиеното тяло, например по време на разходка в парка или пътуване в градския транспорт.

Електронните книги се опитват да доближат оригинала в някои неща, като запазят предимствата. Съдържанието им е цифрово и в това отношение са доста гъвкави. Цифровата информация може да се превръща и в говор. Непосредствения процес на четене не е далеч от този при хартиения аналог. Но дали е достатъчно?

Естествено, тук може да се помисли за тактилното усещане, аромата, раздвижването на въздуха от прелистването на страниците и други подобни романтики. Все пак, тези неща може би се надценяват, доколкото са свързани с личните житейски навици. Те се променят и в онова, което идва след промяната, също може да се роди романтика.

Книжното тяло, обаче, има още характеристики, които участват в цялостта на книгата. Площта на страниците и дебелината на книгата са вариации, които са информативни и някак се губят в електронните устройства. Хартиената книга може да бъде разгръщана и зачитана на случайни места, което е важно при първоначалното запознаване с нея. Прочетената книга отива в домашната библиотека, която за някои е важен елемент от дома. Тя дава специфичен начин на достъп до притежаваните томове, който достъп, казано на „цифров“ език, е с доста добра ползваемост. Освен това библиотеката обикновено позволява устойчив визуален контакт, който от своя страна може да стане важен елемент от човешкото поведение и дори възпитание, да обуслови припомняния, напомняния и разговори. Книгата може да се подарява. Подарена книга може да съдържа посвещение, пожелание или автограф. Можем да я ползваме за подпиране или за тежест, да подчертаваме, драскаме, рисуваме в нея. Можем да откъснем страница, да изрязваме изображения и да й причиним още много други телесни поражения, нарочно или случайно.

Всичко това всъщност може и сигурно би трябвало да се адресира и от електронните книги. Рязкото разграничаване между чисто цифровото съдържание и формата на устройството, която при това е обща за едва ли не всяка възможна книга, прави някои от тези адресирания лесни, а други трудни. Хубавото е, че книгата в крайна сметка е нещо повече от начина, по който присъства в предметността ни. Затова и възможностите за развитие са много.