Пътищата вече са сухи почти навсякъде. Софийското поле е предимно бяло, но след Траянови врата снегът свети само от склоновете на Средна гора на север и Родопите на юг. Хубав и слънчев ден, магистралата е натоварена, крайпътните заведения също.
Тази година май излизам от София за пръв път. Харесва ми навлизането в Тракия. Независимо от времето, усещането е по-светло и приятелско. Траекториите постепенно се изправят и се носиш напред без вълнения. Гугъл препоръчва да продължа така до Чирпан, но целият поток към Истанбул следва указанията на пътните знаци, подканен да свие надясно след Пловдив. Нататък е по-раздвижено, минава се през градчета и села – Садово, Поповица, Първомай, Бяла река, Върбица. Ритмичното забавяне и ускоряване сред редиците от товарни коли изнервя шофьорите, които стават по-невнимателни.
Отделям се от тълпата в Горски извор, отбивам отново надясно и поемам към най-крайните части на Източните Родопи. Минавам през села с живописните и някак противоречиви имена Светлина и Сусам. След още три села и десет минути е малкият мост над Харманлийска река, точно преди Караманци. Реката тук все още няма нищо общо с Харманли, затова местните я наричат Улу дере. На вид не съответства на името си, но до Балканските войни е била граница. Тук съм вече у дома. За последен път се отклонявам надясно.