Сайтът на Европеана стартира през ноември миналата година, беше спрян веднага поради претоварване на сървърите и пуснат отново в края на декември. Проектът по принцип е обявен като цифрова библиотека и би трябвало да ни свързва към „картини, текстове, звуци и видео“ от наследството на европейската култура. Но в сегашния прототипен вариант и при успешно изпълнение на всички добри намерения, ще бъде най-много трудно обозрим каталог на културните артефакти, притежавани от европейски държавни институции.
Въпреки цялата високопарност, става въпрос именно за каталог. Проектът си партнира с държавни и публични организации, които публикуват съдържанието (силно препоръчително на свои собствени сайтове) и предоставят метаданни за него, които да бъдат включени в базата от данни на Европеана.
Какъв е проблемът с каталогизирането? В един каталог метаданните са по-важни и по-критични от обектите. Обектите са абстрахирани до принадлежността си към краен брой характеристики. Този принцип работи относително добре в централизирани институции с внимателно изработени и спазвани правила, като например в библиотеките, ЕСГРАОН, фирмения регистър. Но не е много ясно доколко е удачен в начинание, въвличащо стотици организации, хиляди хора, повече от двайсет езика и коренно различни видове обекти, обединени от нещо толкова общо като принадлежност към културата на една цивилизация. Струва ми се, че не е възможна изчерпателна и едноизмерна подреденост.
За по-изкушението от материята, ето настоящата версия на функционалната спецификация (pdf, 1,56 мегабайта), публикувана на доста интересния и сравнително информативен развоен сайт. Похвално е, че освен през самия портал, данните ще бъдат достъпни през програмен интерфейс за външни приложения. Това все пак дава сериозен шанс за последваща добавена стойност и полезност.
Самото търсене ще се осъществява по два начина – чрез прости заявки (по съвпадение с текст) и чрез така нареченото семантично търсене, където всъщност структурата и коректността на метаданните ще играят критична роля. Макар и на различни нива, теоретично и двата вида имат сериозен проблем с осигуряването на релевантност и съответното приоритизиране на резултатите, което е същински важното качество на търсене сред милиони обекти. Сегашните прототипи (освен действащия на основния сайт има и друг) не изненадват с нищо, ако изключим ужасната ползваемост на интерфейсите.
В крайна сметка, има сериозна опасност това да е още един проект тип „административна гордост“ по подобие на туристическите имиджови сайтове, комисионирани от разни правителства, които едва ли някой ползва, за да си планира пътуването или почивката. От тях има някакъв смисъл, но хората ги знаят само докато текат рекламите по Си Ен Ен и Евронюз. Администрацията никога не е най-подходящия субект за осъществяване на такива начинания, пък била тя и Европейската комисия.