Отчаяхте ли се вече? Виждате ли изход? Има много поводи да обвиняваме.
Царя и НДСВ, които четири години играха ролята на буфер и параван, а после се превърнаха в удобна постелка, на която комунистите да изтрият старата кал от обувките си.
БСП, които опиянени от успеха на лъжата и лицемерието подмениха старата си вина със стотици нови и затъват все повече, умножавайки своето безочие у всички около тях.
ДПС, които използваха волята за достойнство и признание на турците и мюсюлманите, за да опазят Държавна сигурност и да превърнат корупцията в най-предвидимия начин за постигане на резултати в държавата ни.
Десните, които си мислеха и все още си мислят, че политиката е куха игра на маркетинг и власт, и по това не се отличават от другите и нито една от техните вини не им е напълно чужда.
Бойко Борисов, който е просто продукт на цялата тази перверзия, празен ход, който ще бъде запълнен със същата помия и ще минира всякаква възможност вината да произведе поне малко мъдрост.
Всички подлизурковци, които идват с налуден и мразещ поглед и си отиват с кисела усмивка, без да знаят какво да правят с живота си и с трохите, които са откраднали.
Напира ли омразата в душите ви?
Полезно е да се вменява и поема вина. Но няма ефект, ако не покажем също и съчувствие. Не към уродливите обществени чудовища, изброени по-горе. Към всички нас. Към самите себе си. Защото това е нашето лице. И то е такова, защото забравихме, че най-важна е справедливостта.
Да, политиците ни лъжат и не работят за нас. Но дали всички ние не търсим успеха си за сметка на другите? Кога за последен път постъпихме справедливо?
Политиката не е пазар за обещания и състезание по омраза. Политиката е договаряне на справедливост. Справедливост за всички.