Проблеми с ритъма

През последната седмица исках да напиша поне още три статии за Проектория. Успях да напиша един абзац. И да задам два въпроса във форума. Отдавна искам да добавя още немалко неща тук, на този сайт, а той все си остава само уеблог. Доста сивкав при това. Успях да положа някакво начало на статията „Диалектика“ в българската Уикипедия, но то не е никак достатъчно да даде истинска яснота за понятието. Съвсем отделно от това, ми се ще да намеря вълшебен начин да обясня на възможно повече хора колко невероятно велика е идеята за отворена енциклопедия в Интернет, как тя трябва да се подкрепи, защо е важно да се участва, макар и със съвсем малко. Още го търся. Успях поне да канализирам някои от проектите си на работа, но и там искам да подредя много повече и не мога да се освободя от усещането за хаотичност. С доста хора трябваше да се видя с тези дни, с малко се получи.

В някакъв смисъл оплакванията за това, че времето не достига, са глупави, може би трябва да се отминават с пренебрежение. Аз обаче имам проблем с числото 24, с ритъма, в който нещата същетвуват. Денонощието трябва да е по-дълго, трябва от всичко да може да се прави по повече, трябва да мога да изживея сладостта на изтощението докрай.

Букви и звуци

Чували ли сте за Ференкварос? Въпреки очевидните усилия, които полагат, Евронюз не успяват да се справят с произношението на немалко екзотични имена. Чудя се как ще стоят нещата с все по-отварящия се европейски хоризонт в бъдеще… В идеалния вариант, в училищата сигурно ще се учи нещо, което ми беше хоби като малък – предметът ще бъде официално наречен Основи на произношението на европейските езици. Всъщност е доста приятно да четеш правилно нещо, което не знаеш какво означава.

Мълчание

Днес много ясно усетих с какви хора мога да общувам спокойно. Критерият едва ли е всеобщ. Но някак ми подрежда възприятията.

Огледайте човек, който е видял лицето на злото. В даден момент това се случва на всеки. Никак не е уместно това да се очаква и въобще да е някаква цел за някого. Но когато настъпи, защото то настъпва, отражението на злото е отчетливо по лицата ни. Крясък? Или мълчание. Изглежда мога да се доверя на онези, които не споделят. Тях разбирам по-добре.

Цигари

Ето, забелязах току-що, че съм забравил да си купя цигари. Явно това не е последното ми прибиране вкъщи за днес.

Сещам се за два разговора свързани с цигарите, които проведох напоследък. Защо не съм вегетарианец, след като яденето на месо в общия случай е вредно? Ами това е като с цигарите – отговарям аз – нещо, което вършиш не според всеобщ принцип, а някак „просто тъй“, на момента. Няколко седмици преди това. Казвам на много уважаван от мен човек: Пушите много, преди не беше така. Проблеми – казва тя – пушенето е отплатата за тях. Но не е честно, че по-нататък ще трябва да се плаща и за цигарите, с които сме платили.