Категория: bg.google.log

Толкова трябва да платите, ако ви трябва повече място за някоя от услугите на Гугъл. Засега може с Gmail и Picassa, скоро сигурно и с Google Docs. От тук. Неприятната част от историята е, че пак днес Майкрософт обявиха Live SkyDrive – безплатна услуга, за запазване и споделяне на файлове.

…които представят по-особени перспективи към дейността на Гугъл.

http://google-health-ads.blogspot.com

Рекламите може и да са интересен бизнес, но все някога се появяват и лекарствата. Блог за здравни реклами. Специално в Интернет те са доста противоречиво явление покрай купищата спам съобщения, които генерират. Но за Гугъл това всъщност е добра възможност да заложат на най-силната страна на търсачката си – релевантността. Блогът е относително нов и доста вял – предимно насочен към потенциалните рекламодатели, а не към хората, търсещи здравни съвети и продукти.

http://en.blog.orkut.com

Някой спомня ли си какво беше Оркут? Когато се появи, аудиторията прие социалната мрежа доста ентусиазирано, а Гугъл се колебаеха до каква степен да нарекат услугата своя. В момента мрежата свързва предимно потребители от Бразилия и Индия, което съвсем ясно се отразява и на съдържанието на този блог.

http://googlereader.blogspot.com/

Блогът на Google Reader – четецът за синдикирани емисии. Актуалната тема напоследък е окончателното изоставяне на старата версия на интерфейса на услугата. По традиция Гугъл наблегнаха на факта, че потребителите могат на воля да се оплакват от този факт в Групите. Също по традиция потребителите поеха поканата и се оплакват ентусиазирано. Гугъл вече бяха отговорили предварително с видео, представящо интервю с потребител-гуру, който ползва новият интерфейс и преглежда над 600 статии за отрицателно време.

http://googletesting.blogspot.com

Блог, който се списва от тест инженерите в Гугъл. Едно от основните им занимания, изглежда, е да правят презентации по конференции, които в последствие биват презентирани тук. Всъщност това е изключително полезен ресурс за професионалисти, защото представя множество детайли от същинския технологичен работен процес в компанията. Най-малкото може да се информирате защо Гугъл са така вманиачени на тема автоматизиране на тестването и колко са напред с материала в областта.

Предстои добавка към новинарския портал на Гугъл, която ще позволи добавянето на потребителски коментари. На първо време функционалността ще бъде активна само в Щатите и възможността за коментиране ще бъде предоставена само на страните, които са засегнати от самата новина. Гугъл обявяват готовност да я отворят за всички.

Снимка на навина с добавен коментар може да се види тук.

Функционалността е достатъчно сложна от продуктова гледна точка и реализацията й очевидно е изисквала доста ресурси. Несъмнено това е много добър инструмент за задържане на потребителското внимание за по-дълго време. Донякъде може да се прави аналогия с услуги като digg.com, където потребителите добавят връзки, категоризират ги и могат да ги дискутират. Тук първите две стъпки са излишни.

Същевременно, Гугъл вече имаха проблеми с някои новинарски сайтове по отношение на авторските права. Още в края на 2005 Агенция Франс Прес ги даде под съд за неправомерно използване на текст и фотографии. Това дело приключи неясно, без да даде гаранции на Гугъл срещу бъдещи подобни претенци. Такъв вид потенциални проблеми са и основната причина, поради която на news.google.com няма реклами.

От днес Гугъл притежават лиценз от Open Invention Network, както съобщава официалния им блог.

Open Invention Network е компания, която притежава патенти, свързани с операционната система Линукс и предоставя „лиценз“ за свободното им ползване на онези, които се откажат от бъдещи патентни претенции към нея. Повече може да бъде научено от сайта им.

Схемата е всъщност доста противоречива от гледна точка на общността на свободния софтуер. От друга страна, жестът е красноречив. Интересите на Гугъл предполагат подпомагане на разнообразието и среда способна да поддържа динамично развитие. В този смисъл едва ли имат планове да си търсят патентни права от нещо толкова неуловимо като операционна система с отворен код.

Пламен е открил досадна грешка в българската версия на шаблона, който се показва в Блогър при поискване на липсваща страница.

Още едно доказателство, че по отношение на българските версии на продуктите на Гугъл няма никакъв QA процес след самия превод, както бяхме отбелязали преди по друг повод.

Един град в Британска Колумбия експериментира услуги за своите жители върху платформата на Google Earth. Ако имате програмата интсталирана при вас, можете та поразгледате. Адресът е http://earth.nanaimo.ca/data.html. Просто заредете KML файловете от връзките.

Няма да се оплакваме, че нашата администрация едва ли мисли така иновативно. Фактът, че иновациите постепенно прехождат в естествени и стандартизирани подходи към съответния продукт или услуга може да ни успокои. Нека първо се стандартизират в администрацията ни, после може и малко творчество.

Гугъл май възнамеряват да забранят рекламите за продажба/предоставяне/писане на курсови работи. Това едва ли ще попречи на продавачите – така или иначе резултатите от подобно търсене връщат „точните“ адреси. Но пък може би университетите ще са по-доволни, ако Гугъл не печели от нещо, което и без това си съществува.

Този път доста адекватно. В няколко изречения са навързани в смислена последователност многото разпокъсани факти и слухове около проектите на Гугъл в областта на мобилните технологии и мобилния Интернет.

Във всеки случай, наистина има шансове за революция. Навлизането на този пазар от играч като Гугъл би сменил перспективата тотално. Трансферът на данни в момента просто е придатък към телефонията. Ето много кратка извадка от потенциални проблемни моменти:

• Общи настройки. Трябва изрично да се погрижиш някой да предостави настройки за трансфериране на данни.
• Специфични настройки. Трябва допълнително да направиш така, че достъпването на Интернет да ти е удобно – да добавиш отметки, да свалиш програми, да придобиеш начална ориентация в полезността на сайтовете в този по-различен контекст.
• Пригодност на съдържанието. Не е тайна, че много страници въобще не са писани за такъв вид достъпване. Освен ако не ги достъпвате през връзка в резултатите на търсене в Гугъл – тогава Гугъл ще се погрижи.
• Цена. Трябва предварително да се примириш, че това е по-скъпият начин за Интернет свързаност. Отчасти просто защото засега не е естествен.

Гугъл напоследък се замесиха в серия от инициативи, адресиращи тези и други аспекти на мобилния Интернет достъп:

• Поискаха лиценз за част от безжичния спектър в Щатите.
• Разработват собствени устройства и започнаха разговори с мобилни оператори.
• Разширяват списъка от собствени приложения с версии за мобилни устройства.
• Имат специална версия на AdWords за търсения от телефони.

Сега остава и потребителите да решат, че Гугъл им върши работа и в движение.

Ентусиаст от Швеция се е сдобил с малко особен регистрационен номер за колата си. На него е изписано „GOOGLE“, ни повече, ни по-малко. Жестът има почти теоретични измерения относно особеностите на брандинга. Обяснение в блога му (задвижван – познайте – от Гугъл).

Може ли успехът на Уикипедия да бъде повторен в търсенето? Джими Уелс, който е създател на свободната енциклопедия, смята, че дори е наложително. Инициативата идва в рамките на Уикиа, където Уелс преди седмица обяви началото на проекта за търсеща машина с отворен код и дефинира следните принципи, които тя ще следва:

• Прозрачност – отвореност на работата на системите и алгоритмите, едновременно под формата на лицензи за отворен код и отворено съдържание и програмни интерфейси.
• Сътрудничество – Всеки е способен да допринася по някакъв начин (като частно лице или организация), силен обществен и общностен фокус.
• Качество – Значително подобряване на адекватността и точността на резултатите от търсенето.
• Лични данни – „В търсене на Свещения граал на защитата на личните данни“

Това е опит за радикално пренаписване на правилата. Истината е, че в момента тече игра на котка и мишка между създателите на съдържание и търсачките. Алгоритмите, които Гугъл, Яху, Лайв и другите Интернет услуги за тъсене използват при класирането на резултатите са тайна, за да не могат да бъдат лесно манипулирани. Същевременно множеството проекти за директории, свободни като Open Directory Project, която е основа на Директориите в Гугъл, или полукомерсиални, каквито са директориите на Яху, използват човешки ресурси при групирането на сайтовете по категории и преценяването на релевантността им към дадена тема, но досега не успяват да бъдат ефективна конкуренция на търсачките. Новият проект трябва да осъществи съчетание между автоматизираното индексиране и човешката преценка за адекватността и полезността.