Категория: bg.google.log

Споделяте ли неща в Гугъл Рийдър? Ако го правите, вече можете да очаквате реакции от приятелите ви, които ги четат. Функционалността беше току-що обявена в официалния блог на Гугъл.

В края на всяка споделена публикация има линк, чрез който може да се отвори формата за коментиране. Коментарите са видими за човека, който първоначално е споделил публикацията и неговите приятели. Ако повече от един от вашите контакти са споделили една и съща публикация, имате отделни формуляри за реакция към всеки по отделно. Има и специална страница, в която се виждат всички споделени и коментирани тесктове.

Ако ползвате Гмейл или персонализираната начална страница на Гугъл, може би сте забелязали двата публични варианта на уиджета за списък със задачи. В Гмейл услугата трябва да се активира от така наречената лаборатория, а в iGoogle трябва да потърсите и добавите „притурката“ от директорията.

Приложението за задачи има самостоятелна версия за Айфон, Андроид и други мобилни устройства. Оказва се, обаче, че самостоятелна версия може да се ползва и през компютър на адрес http://www.google.com/tdlist.

Единственият поддържан език е английски. Услугата е озаглавена Google Tasks. Този интерфейс и другите, изброени по-горе, работят с общ бакенд и нямат нужда от допълнителна синхронизация помежду си. Изглежда това е един от първите прототипи, от който в последствие са произведени различните вариации, интегрирани по другите продукти. Секцията с често задава въпроси, която иначе е доста кратка, започва със следното уточнение:

Last updated: May 13, 2008

CONFIDENTIAL: This document is confidential. It contains sensitive information and is protected by the terms of your Trusted Tester NDA.

Доверените тестъри са обикновено близки или приятели на служители на Гугъл, които под клаузите на специално споразумение за конфиденциалност тестват услуги, преди те да станат публични.

Ново (22:45): В момента http://www.google.com/tdlist връща грешка 502, която стандартно означава, че сървърът е претоварен и не може да обработи всички заявки към него. Не е ясно дали това е наистина временно или Гугъл ще свалят този очевидно тестови сайт. От друга страна, самият уиджет, така, както изглежда и работи в Гмейл, е също директно достъпен като самостоятелна услуга на http://mail.google.com/tasks/ig. Интерфейсът, обаче, не е предвиден за такава употреба и е леко неудобен.

Преди време в блоговете, които са хоствани от Гугъл, се появи възможността да „следите“ даден блог. После дойде Френд Кънект, който предложи подобна функционалност, удобна за вграждане във всякакви сайтове, независимо къде са хоствани. Сега двете услуги в някакъв смисъл се сливат, като мрежата на следене в Блогър се пренася към Френд Кънект.

Това създаде малко объркване и се появиха оплаквания, че някои последователи на блогове в Блогспот са се „изгубили“. Истината е, че при пренасяне към новата платформа потребителите, които вече са имали активност във Френдс Кънект, е трябвало да получат нови сайтове към профила си. За да се избегне публикуването на нежелана информация, подобни връзки са маркирани като скрити.

Тази опция може да се промени от прозореца с настройките на Френдс Кънект. Запазена е също така специалната страница за „управление на следените блогове“ в таблото на акаунтите в Блогър,  където достъпът за настройки за всички сайтове е събран на едно място.

Като странична бележка, понеже Блогър има превод на български, ето някои преводачески наблюдения. Когато следите публично, това е „явно“ или „обществено следене“. Когато следите скрито, това е ту „частно следене“, ту „анонимност“, ту „личен абонамент“. Публикациите по блоговете са „актуализации“. Бутонът при активиране на фунцията в нов сайт ви казва „Следвайте този блог“, но не ви казва докъде ще стигнете.

Какво пък, следвайте.

По повод поредната изоставена услуга на Гугъл, ми се стори подходящо да направя равносметка на продуктите им, които бяха затворени напоследък.

Принт реклами

Прекратяването на програмата за публикуване на обяви в печатни издания чрез Гугъл беше обявено вчера. До този момент програмата включваше общо 807 издания (pdf), някои от които силно профилирани по отношение на аудитория и локация.

Гугъл Видео

Преди седмица беше обявено, че след няколко месеца възможността за качване на видео файлове ще бъде премахната от тази услуга. Съществуващите клипове ще продължат да бъдат поддържани. Това наистина не е много добра новина, предвид факта, че в Гугъл Видео нямаше ограничения за продължителността на видеото (за разлика от Ютюб). Това може да отвори някаква ниша за алтернативи като Вимео, Дейлимоушън, Метакафе (не знам какви са техните политики в това отношение).

Гугъл Ноутбук

Това е доста особена услуга, която не успя да се впише по интегриран начин към другите предложения на Гугъл, особено след като интерфейса на резултатите от търсенето беше променен. Засега обещанието е, че тя ще остане активна, но няма да приема нови потребители и няма да бъде развивана.

Каталози

Това беше специализирано търсене в сканирани (рекламни) каталози, подобно като принцип на Гугъл Книги. Последните добавени каталози бяха от 2006 година. Домейнът вече не е активен и пренасочва към основната страница на търсачката.

Mashup Editor

Тази услуга така и не излезе от бета и не беше отворена за публично ползване. За сметка на това, Гугъл вече предлагат App Engine – доста по-мощен продукт, който позволява да изграждате онлайн приложения и да ги хоствате на сървърите на Гугъл. Неприятният момент е, че услугата ограничава броя потребители на приложението, а пълното издание е платено.

Джайку

Това е услуга, на която Гугъл така и не намериха адекватно приложение след придобиването й преди няколко години. Тя също няма да бъде развивана от самата компания, но кодът й ще бъде пуснат под отворен лиценз. В тази рубрика се включва и Доджбол – мобилна социална мрежа, която ще бъде затворена.

Една странична новина, която може би трябва да носи заглавие „На вниманието на СЕМ“. Или може би не, щом се позамислим по-подробно какво прави СЕМ по въпроса и с какво количество внимание разполага.

Така или иначе, Федералната комисия по съобщенията в САЩ обявява Инициатива за партньорство и обучение за белите полета (pdf), с което проявява готовност да сподели натрупания опит и експертиза по въпроса с регулатори от други държави. Бяло поле в цифровия телевизионен сигнал е онази част от спектъра, която не се използва от телевизионните оператори. През ноември (всъщност точно в деня на президентските избори), комисията одобри свободното използване на този спектър от доставчици на интернет свързаност. Тук преди година и половина бях споменал за активното лобиране на Гугъл по въпроса.

Малко контекст за цифровизацията, предимно български, от Капитал.

За много години.

Преди време тук бях споменал за Френд Кънект. Тази услуга вече е публична и предлага лесно вграждане на някои базисни функционалности във външни сайтове.

В дясната колона на блога съм сложил така наречения Members гаджет. Чрез него можете да станете „член“ на този сайт, макар този израз в случая да не е съвсем коректен, заради което съм нарекъл кутията „Приятели“. Функционалността, която се предлага, е по-скоро да заявите себе си. Влизането става с Гугъл акаунт, а след това посетителите на сайта могат да разгледат малка част от вашия Гугъл профил и да видят към кои други сайтове сте се включили през тази услуга. Ако ви се експериментира – заповядайте.

Другите налични гаджети са опростен логин (който е нужен за нормалното функциониране на следващите в този списък), „стена“, подобна на тези във Фейсбук, на която могат да се оставят реплики и коментари, и гаджет за оценяване и ревюта, който май е единствения, който може да се използва смислено и да носи някаква съществена полза.

Интересно е, че Гугъл имат изключително разнообразие от услуги, които са в жанра „социална мрежа“, но всички те от дълго време насам стоят разпокъсано и рудиментарно. Ето непълен списък:

• Оркут тръгна обещаващо, но поради недомислици в дизайна, технически проблеми и липса на развитие остана далеч зад други социални мрежи. Функионалностите, които предлага, са доста назад не само в сравнение с Фейсбук, а и с други по-малко популярни конкуренти.
• Още преди повече от две години Гугъл спонсорираха проект в Карнеги Мелън, наречен Сошълстрийм, който трябваше да „премисли социалните мрежи“. Резултатите са интересни, на засега няма нищо публично.
• След дълги колебания, Гугъл пуснаха публични потребителски профили, но тази услуга засега има само потенциал и не предлага нищо съществено.
• ОупънСошъл се развива динамично, но все още липсва критична маса имплементации, особено в собствените продукти на Гугъл.
• Управлението на личните контакти в Гугъл сметките, които присъстват в услуги като Гмейл, Читалня, Документи, Календар и т.н.,  е напълно объркано и липсват признаци за по-нататъшна интеграция, въпреки, че услугата е реално отделена в собствен сайт, достъпен от Гмейл, където се влючва с iframe таг (последвайте линка).
• Гугъл поддържа няколко начина, по които можете да споделяте уеб съдържание – отделни публикации или цели „папки“ от RSS емисии в Читалнята, услугата за „споделяне на неща„, възможност за публикуване на документи и календари. Тези функционалности засега не могат по никакъв начин да се съберат на едно място, освен чрез сложни и отнемащи време еквилибристики с уеб емисиите от всяка от тях, което така или иначе създава големи ограничения.

От друга страна, ето нещо за баланс. В цялата концепция за изключително бавното и не много организирано развитие на тематичната интеграция на различни услуги на Гугъл ми се струва, че има нещо правилно и добре премислено. Те никога не са пускали продукт, който да е пряка конкуренция на пазарен лидер. По-скоро новите им услуги са или изключително отличими и силни, с принципно нови функционалности, или напротив, съвсем базисни и само допълващи тяхното портфолио. Няколкото изключения от този принцип през последните години са или неглижирани, или направо закрити.

В този контекст, разпокъснатостта оставя ситуацията отворена и дава възможност на Гугъл не просто да съберат няколко продукта, чрез които да конкурират Фейсбук, а да изчакат момента за лансирането на нещо наистина иновативно. Което е и моята прогноза за Гугъл през 2009.

Още преди време Гугъл преформулираха отношението си към социалния елемент в мрежата и решиха да градят платформа, вместо да се конкурират с Фейсбук чрез Оркут. Новата стъпка в тази посока е услуга за притежателите на сайтове. Google Friend Connect засега е в предварителен етап и може да се използва само от някои одобрени сайтове. В общи линии, това е начин да се интегрират контактите в Гугъл в съответната потребителска сметка и да се предоставят функции, характерни за социалните мрежи. Сайтът, линкнат по-горе, съдържа списък с примерни услуги, които вече са интегрирали тази възможност, и по-подробни разяснения.

П.П. Експериментирането ми с Блогър приключи. Всички публикации в Блога за Гугъл са привнесени тук и наблюденията върху просветителите на 21-век продължават в категорията bg.google.log.

В ВВС. В общи линии, Симбиан казват, че тая работа с Андроид е несериозна, меко казано, и Гугъл нямат никакъв опит на този пазар, той е много сложен и не е като тая работа с търсенето. Нокия казват, че ще си поговорят с Гугъл, но тая работа с Андроид и така нататък. Коментарите звучат като насочени към техните си инвеститори.

Има нещо, което прави цялата операция много различна от немалкото опити за опериционна система за мобилни устройства, базирана на Линукс. Или от модела на Майкрософт, Блекбъри или Симбиан.

Гугъл обявиха, че системата ще бъде пусната под отворен код, съответно търговският интерес от разпространението й няма да бъде сведен до броя на продадените лицензи. И сега системи, които са базирани на Линукс, държат към 13% от пазара. Въпросът е, че усилията по производството (или адаптирането) им са доста разпокъсани. Разликата е, че Гугъл всъщност са доставчик на услуги и дългосрочният им интерес е да продават именно тях (или реклами покрай тях). Съответно всички стъпки до момента, в който потребителят получава достъп до тези услуги, трябва да се оптимизират. И начинът за това е стандартизация и прозрачност.

Много неща, разбира се, са неясни. Едно от тях е по какъв начин Гугъл ще се опитат да гарантират директен ефект върху ползването на услугите си от цялата инициатива. Консистентният, но и по-предизвикателен начин, е да наблегнат на вече водещата си позиция на този пазар, без прекалено рестриктивни сделки с оператори, налагащи тези услуги по непазарен начин. Една от добрите предпоставки в тази посока е и развитието на „мобилната“ рекламна мрежа, където в момента са единственият видим играч. Предстои да видим.

Във всеки случай, след вече дългогодишното измъчено изстискване на потенциала за услуги с добавена стойност, мобилният пазар се среща с нова констелация.

Нова седмица, нов уиджет. Този път е класическата игра Пакман. Загуба на време? Да, но това не е лошо – всеки иска хората да си губят времето на неговия сайт.

Във връзка с това, ето и разни начини да си губите времето, помагайки на Гугъл.

• Етикетиране на изображения. Идеята е Гугъл да разбира по-добре изображенията, които индексира. Дори печелите точки. Още по-безсмислено, защото точките не ви дават нищо.
• Конзола за преводи. Този линк в момента не може да ви предложи нищо. Но да се изясним – това ще ви покаже как Гугъл локализират и защо преводите им са толкова зле (между другото, не само на български).
• Кодово лято. Така де, Summer of Code. Това не е точно загуба на време – идеологически правилно занимание за студенти по компютърни науки, в стил „ние сме фенове на отворените неща“.