yunuz.yunuz

Два пръстта в ръкавици ?

poznat problem v bibliotechnite sredi i chesta prichina za ostra kritika kum kachestovoto na digitaliziranite knigi — ili stranicite sa nkarivo ili se vizhdat prustite na tezi koito sa obsluzhvali skenera…

Ако това е снимка от гугълските цифрови библиотеки, то пръстите са на служител на Гугъл, който носи специални протектори за пръсти при извършването на сканирането (приличат на кондоми, раздават им ги всеки ден).

Може ли да помоля за малко уточнение по втория въпрос? Какво точно имаш предвид под „оригиналното издание“? Сиреч, първото издание изобщо на „Критиката“ или първото издание на английски?
В първия случай, отговорът е „не, не е част“. Във втория случай, „да, част е“.
По-подробна информация и обосновка мога да дам, след като уточним въпроса.

Оригиналното издание, в смисъл изданието на англиския превод на Критиката от 1855. Това, което се предполага, че е възпроизведено от конкретната „цифрова“ версия.

От една страна, виждал съм, че доста книги от онова време (и не само от онова) имат някакъв вид служебна информация, включена от издателя и нямаща отношение към съдържанието на конкретния том. Но тук има няколко дълги списъка, разпределени между началото и края на книгата, всички изброявящи книги от някаква „библиотека на Бон“. Та си помислих за сценарий, при който този конкретен том, попадайки в някаква библиотека, бива преоблечен, презашит, и му се добавя някаква каталожна информация. От друга страна, Henry G. Bohn е издателя, така че едва ли става въпрос за нещо подобно.

Не че е много важно, просто ми предизвика любопитството.

Благодаря за уточнението.
Понеже то е толкова подробно, мисля, че няма нужда и аз да давам отговор. Според мен, аргументите натежават в полза на тривиалния, скучен развой на събитията: издателят дава „поръчка“ на преводача, следва работата по превода, след това изданието, което и съпътствано от каталозите на други книги от същия този Хенри Джордж Бон.
Ще добавя нещо от себе си по темата. (Това също не е важно, но ми стана любопитно.)
1. За основа на английския превод е използван ръкопис на „известен учен“, чието име обаче не се споменава. Оправданието, че неговият/нейният вариант на превода е бил пълен с грешки, ми се струва недостатъчно убедително, за да не се спомене името сред преводачите. Все пак става дума за 80 страници текст.
2. Малко статистика. Цената на книгите от каталозите на Бон достига до 5 шилинга, сиреч около една десета от средната тогава месечна заплата. :)