Философският сарказъм е отново тук…
По повод на сайта Философско консултиране, представен в предишната публикация, се разрази страхотна дискусия (при това във форум, който все още е “неофициален” и засега с точно деветима записани участника). Със сигурност темата е много провокираща. От много време не бях имал повод и нагласа да отстоявам някаква позиция. Явно си възвръщам способността да изпитвам удоволствие от философски спор :-)
Особено съм доволен от следното си “откритие”:
Не всеки разговор почва начисто. Философският — най-малко.
Много мъдро, да…
November 23rd, 2004 at 2:11 pm
Не всеки разговор почва начисто. Философският – най-малко.
Добра идея, да, макар да затваря в кръг мисленето за философията. Най-малкото защото именно величието на труда само е предположило тая нагласа ;)
Всъщност мисля, че философският разговор има и друга причина да не е “разговор начисто” и тя е в самата му същност - една рефлексия, каквато и да е, предполага нещо, което се отразява. А рефлектирането върху проблема на философията дава такива “калейдоскопи”, чието очарование май само привикналите философстващи могат да открият.
И в това си е професионалното удобство на философа. Удобството да знаеш, че всичко е решено, но като “решено”, не може да бъде започвано “начисто”. И, естествено, това е затвореното в кръг предизвикателство пред философа.
Като помисля как го казах и как самият ми изказ е адекватен на казаното, разбирам защо удобството във философията стига само за нейните “занаятчии”…
Но пък си се радвам на думичките ;)
November 29th, 2004 at 1:43 am
Понякога си се ядосвам, че говоря така “накуп” - глупаво и бъбриво. От напрежението е, извинения ;)
November 29th, 2004 at 7:50 am
Всъщност имаше нещо, което ме стресна в твоя коментар. Но то не беше говоренето “накуп”. Какво имаш предвид под “всичко е решено”? Всъщност, тогава бихме “почвали начисто”, ако допуснем, че ще можем да почнем въобще.
В онзи коментар във форума под величието на труда на историците на философията имах предвид нещо, което се отнася наистина до “занаятчийското”, до “техне”. Всяка история решава и завършва, но никога окончателно. Но ако философията не е окончателна, тя може да бъде опитвана, да се превръща в умение.
Имам един въпрос — защо не се включи там, а дискутираш въпроса тук, някак “потайно”? ;-)
November 29th, 2004 at 10:46 am
Имах предвид, че това е предизвикателството на философа. Не че е така и е така завинаги, а че е предизвикателство - трябва да се преодолява.
Идеята ми е, че за да има същностно философстване, нагласата, че “не е решено” трябва да бъде откривана. Да бъде дотсигана. Затова опитът на философията, умението да се прескачат препятствията й е нещо различно от основите на аритметиката. Дори съзнанието, че може и тези последни основи например да не са абсолютни, също е необходимо; иначе не биха били възможни редица съвременни научин направления. Всички те - възникнали именно благодарение на тази нагласа, по природа чисто философска.
Едно от нещата, ако бъда искрен, което ме подразни в коментара ми и заради което се “оплаках” така (всъщност мислех да те помоля да го изтриеш; не мога да го редактирам;) беше именно този откъс, за предизвикателството на “решеното”. Прочетено “отстрани”, ми се видя неразбираемо и подвеждащо. И наистина е било такова.
Всъщност аз когато говоря за “предизвикателство”, имам предвид почти винаги пречка, която трябва да се преодолее за целите на конкретната дейност.
Хм, май това ми е “останало” от Кастанеда ;) При него има силен акцент върху такова разбиране на предизвикателството.
Защо не съм се включил още в дискусиите в “Проектория” ли? Ами исках, но Васил зададе въпросите за философското консултиране вместо и преди мен.
Реших да се включа след отговор на Веселин Дафов на въпросите на Васко, но, както знаеш, отговор все още няма.