ноември 9, 2004
Философският сарказъм е отново тук…
По повод на сайта Философско консултиране, представен в предишната публикация, се разрази страхотна дискусия (при това във форум, който все още е „неофициален“ и засега с точно деветима записани участника). Със сигурност темата е много провокираща. От много време не бях имал повод и нагласа да отстоявам някаква позиция. Явно си възвръщам способността да изпитвам удоволствие от философски спор :-)
Особено съм доволен от следното си „откритие“:
Не всеки разговор почва начисто. Философският — най-малко.
Много мъдро, да…




4 коментара
Не всеки разговор почва начисто. Философският – най-малко.
Добра идея, да, макар да затваря в кръг мисленето за философията. Най-малкото защото именно величието на труда само е предположило тая нагласа ;)
Всъщност мисля, че философският разговор има и друга причина да не е „разговор начисто“ и тя е в самата му същност – една рефлексия, каквато и да е, предполага нещо, което се отразява. А рефлектирането върху проблема на философията дава такива „калейдоскопи“, чието очарование май само привикналите философстващи могат да открият.
И в това си е професионалното удобство на философа. Удобството да знаеш, че всичко е решено, но като „решено“, не може да бъде започвано „начисто“. И, естествено, това е затвореното в кръг предизвикателство пред философа.
Като помисля как го казах и как самият ми изказ е адекватен на казаното, разбирам защо удобството във философията стига само за нейните „занаятчии“…
Коментар on ноември 23, 2004 02:11 pmНо пък си се радвам на думичките ;)
Понякога си се ядосвам, че говоря така „накуп“ – глупаво и бъбриво. От напрежението е, извинения ;)
Коментар on ноември 29, 2004 01:43 amВсъщност имаше нещо, което ме стресна в твоя коментар. Но то не беше говоренето „накуп“. Какво имаш предвид под „всичко е решено“? Всъщност, тогава бихме „почвали начисто“, ако допуснем, че ще можем да почнем въобще.
В онзи коментар във форума под величието на труда на историците на философията имах предвид нещо, което се отнася наистина до „занаятчийското“, до „техне“. Всяка история решава и завършва, но никога окончателно. Но ако философията не е окончателна, тя може да бъде опитвана, да се превръща в умение.
Имам един въпрос — защо не се включи там, а дискутираш въпроса тук, някак „потайно“? ;-)
Коментар on ноември 29, 2004 07:50 amИмах предвид, че това е предизвикателството на философа. Не че е така и е така завинаги, а че е предизвикателство – трябва да се преодолява.
Идеята ми е, че за да има същностно философстване, нагласата, че „не е решено“ трябва да бъде откривана. Да бъде дотсигана. Затова опитът на философията, умението да се прескачат препятствията й е нещо различно от основите на аритметиката. Дори съзнанието, че може и тези последни основи например да не са абсолютни, също е необходимо; иначе не биха били възможни редица съвременни научин направления. Всички те – възникнали именно благодарение на тази нагласа, по природа чисто философска.
Едно от нещата, ако бъда искрен, което ме подразни в коментара ми и заради което се „оплаках“ така (всъщност мислех да те помоля да го изтриеш; не мога да го редактирам;) беше именно този откъс, за предизвикателството на „решеното“. Прочетено „отстрани“, ми се видя неразбираемо и подвеждащо. И наистина е било такова.
Всъщност аз когато говоря за „предизвикателство“, имам предвид почти винаги пречка, която трябва да се преодолее за целите на конкретната дейност.
Хм, май това ми е „останало“ от Кастанеда ;) При него има силен акцент върху такова разбиране на предизвикателството.
Защо не съм се включил още в дискусиите в „Проектория“ ли? Ами исках, но Васил зададе въпросите за философското консултиране вместо и преди мен.
Коментар on ноември 29, 2004 10:46 amРеших да се включа след отговор на Веселин Дафов на въпросите на Васко, но, както знаеш, отговор все още няма.