yunuz.yunuz

Днес много ясно усетих с какви хора мога да общувам спокойно. Критерият едва ли е всеобщ. Но някак ми подрежда възприятията.

Огледайте човек, който е видял лицето на злото. В даден момент това се случва на всеки. Никак не е уместно това да се очаква и въобще да е някаква цел за някого. Но когато настъпи, защото то настъпва, отражението на злото е отчетливо по лицата ни. Крясък? Или мълчание. Изглежда мога да се доверя на онези, които не споделят. Тях разбирам по-добре.