XLI
До рано тази сутрин с компания ентусиасти населявахме Фланаганс, за да отбележим 41-вия Супер боул. Интересни са ирландските кръчми — другото място, където можеше да се гледа този мач беше J. J. Murphy’s.
Според достоверен източник допреди две-три години в Германия също никой не се е интересувал от американски футбол, но вече бил много популярен. Но пък именно това може да обърне представата на организаторите, които все още обявяват този мач за “най-голямото събитие” в отборните спортове. Както и да е, на американците не бива да им се обръща внимание за такива неща — илюзиите са за тяхна сметка.
Прословутите реклами са по-голямата част от телевизионното излъчване, но иначе не са особено впечатляващи. Другият предмет на клюки е музикалната програма при откриването (химна — тази година в изпълнение на Били Джоел, сикс таймс Грами уинър) и на полувремето (Принс — направо си беше кротък, нищо общо с ексцесиите на госпожица Джаксън).
Колтс биха. Бяха подобрени сума рекорди, което явно се случва всеки път. Беърс замалко да прецакат работата, след като в началото на последната четвърт допуснаха ужасно тъп тъчдаун направо след открадната топка. Обаче след това и двата отбора заспаха и залогът ми издържа — 10 лева за това, че общият брой на точките ще бъде под 49 (след въпросния тъчдаун станаха 46, така и си остана до края).
February 16th, 2007 at 2:37 am
Не съм чела по-предвзето и изкуствено изказване, като изключим едно интервю, публикувано в жълто списание, на Евгени Минчев. Да не е населявал и той Фланаганс въпросната нощ…;)