Старост нерадост…
Колкото повече остарявам, толкова повече и по-често различавам нещата, които са ми чужди. Съзерцавам ги с години и не ги разбирам.
Колкото повече остарявам, толкова повече и по-често различавам нещата, които са ми чужди. Съзерцавам ги с години и не ги разбирам.
September 28th, 2004 at 11:16 pm
Не си остарял тогава. Едва когато ги разбереш вече си остарял :).
October 1st, 2004 at 4:30 am
Смяташ ли? Според мен в старостта човек започва да разбира само своето си. Това си е клише, разбира се, но точно затова в общия случай е вярно.
Като се замисля, колко ми струваше да изкажа този необикновен инсайт, а се оказа, че било житейско клише. Много тъпо :-)
November 5th, 2004 at 11:03 am
Е, по-добре е от тийнейджърите, които си мислят, че всичко знаят, всичко разбират, всичко е ясно и за всяка ситуация има шаблон :-)
Не се притеснявай, ще остарееш тогава, когато няма да си способен да общуваш за нищо повече от собствените си болежки, собствения си опит и започнеш да си пъхаш гагата навсякъде с цел да помогнеш.
November 20th, 2004 at 4:12 am
na kolko si godini?