септември 25, 2004
Старост нерадост…
Колкото повече остарявам, толкова повече и по-често различавам нещата, които са ми чужди. Съзерцавам ги с години и не ги разбирам.
Авторски права
© 2004 - 2010 Юнуз М. Юнуз. Някои права запазени.
Оригиналното съдържание на този блог може да се разпространява под условията на Криейтив Комънс договор, освен където изрично не е посочено друго.
4 коментара
Не си остарял тогава. Едва когато ги разбереш вече си остарял :).
Коментар on септември 28, 2004 11:16 pmСмяташ ли? Според мен в старостта човек започва да разбира само своето си. Това си е клише, разбира се, но точно затова в общия случай е вярно.
Като се замисля, колко ми струваше да изкажа този необикновен инсайт, а се оказа, че било житейско клише. Много тъпо :-)
Коментар on октомври 1, 2004 04:30 amЕ, по-добре е от тийнейджърите, които си мислят, че всичко знаят, всичко разбират, всичко е ясно и за всяка ситуация има шаблон :-)
Коментар on ноември 5, 2004 11:03 amНе се притеснявай, ще остарееш тогава, когато няма да си способен да общуваш за нищо повече от собствените си болежки, собствения си опит и започнеш да си пъхаш гагата навсякъде с цел да помогнеш.
na kolko si godini?
Коментар on ноември 20, 2004 04:12 am