Цигари
Ето, забелязах току-що, че съм забравил да си купя цигари. Явно това не е последното ми прибиране вкъщи за днес.
Сещам се за два разговора свързани с цигарите, които проведох напоследък. Защо не съм вегетарианец, след като яденето на месо в общия случай е вредно? Ами това е като с цигарите — отговарям аз — нещо, което вършиш не според всеобщ принцип, а някак “просто тъй”, на момента. Няколко седмици преди това. Казвам на много уважаван от мен човек: Пушите много, преди не беше така. Проблеми — казва тя — пушенето е отплатата за тях. Но не е честно, че по-нататък ще трябва да се плаща и за цигарите, с които сме платили.
September 15th, 2004 at 10:41 am
congrats!
September 15th, 2004 at 4:02 pm
И за тези, които не сме платили - плащаме…
September 15th, 2004 at 8:41 pm
Всъщност се плаща поне два пъти - все пак цигарите са с пари… Лошото е, че на практика се плаща за едно и също нещо, при това нещо лошо.
Иначе, “успокояващият” ефектът се постига по много други начини, при това невредни - разходка в близкия парк или разговор с приятел ;)
September 15th, 2004 at 8:59 pm
Ясен си е напълно прав. Човек стига да желае ще намери по-добра алтернатива на цигарите при това безплатна и забавна.
September 16th, 2004 at 4:07 am
Ех, да… мъдро се отнасяте вие към тези неща. Лошо е да се пуши. Само че това не е непосредствено очевидно. Проблемът е тъкмо в това — какъв е хоризонта, в който вършим нещата. Защото ако тръгна да ги отказвам, ще трябва да полагам усилията постоянно, тук и сега. И това ще е в името на далечното бъдеще. Така излиза, ако към отказването се подходи рационално.
В продължението на онзи разговор имаше нещо интересно — че е по-ценно човек да е отказал цигарите, отколкото да не е пропушвал. Защо ли?
September 16th, 2004 at 2:10 pm
Интересно, наистина ;) Като прочетох последното и ми хрумна, ей-така, че ценното е нещо, което все пак е направено. И така да откажеш цигарите е нещо, което си направил и затова е повече или по-малко ценно. Също така, ако си се “спирал” да пропушиш, това също е нещо, което си направил и също е в някаква степен ценно.
Макар че, честно казано, май случаят “дръжте ме да не пропуша” е доста рядко срещан.
Другото, което няма ценност, или, ако предпочитаме (доста в стил Кастанеда) е “неправенето” на пушенето.
То, естествено е безценно.
Но пък и няма ценност, ако тя ни интересува.
–
Гадното в тая схема е, че пушенето, “правенето” му, също става “ценно”. Отново, ако това ни интересува ;)
January 6th, 2005 at 1:59 am
ли4но аз се опитвам да ги спра след 6 год. но не мога
January 6th, 2005 at 12:47 pm
Интересно би било да кажеш защо. Има, разбира се, много очевидни причини, но все пак — коя е твоята. Как се мотивираш?