yunuz.yunuz

congrats!

И за тези, които не сме платили – плащаме…

Всъщност се плаща поне два пъти – все пак цигарите са с пари… Лошото е, че на практика се плаща за едно и също нещо, при това нещо лошо.
Иначе, „успокояващият“ ефектът се постига по много други начини, при това невредни – разходка в близкия парк или разговор с приятел ;)

Ясен си е напълно прав. Човек стига да желае ще намери по-добра алтернатива на цигарите при това безплатна и забавна.

Ех, да… мъдро се отнасяте вие към тези неща. Лошо е да се пуши. Само че това не е непосредствено очевидно. Проблемът е тъкмо в това — какъв е хоризонта, в който вършим нещата. Защото ако тръгна да ги отказвам, ще трябва да полагам усилията постоянно, тук и сега. И това ще е в името на далечното бъдеще. Така излиза, ако към отказването се подходи рационално.

В продължението на онзи разговор имаше нещо интересно — че е по-ценно човек да е отказал цигарите, отколкото да не е пропушвал. Защо ли?

Интересно, наистина ;) Като прочетох последното и ми хрумна, ей-така, че ценното е нещо, което все пак е направено. И така да откажеш цигарите е нещо, което си направил и затова е повече или по-малко ценно. Също така, ако си се „спирал“ да пропушиш, това също е нещо, което си направил и също е в някаква степен ценно.
Макар че, честно казано, май случаят „дръжте ме да не пропуша“ е доста рядко срещан.
Другото, което няма ценност, или, ако предпочитаме (доста в стил Кастанеда) е „неправенето“ на пушенето.
То, естествено е безценно.
Но пък и няма ценност, ако тя ни интересува.
–
Гадното в тая схема е, че пушенето, „правенето“ му, също става „ценно“. Отново, ако това ни интересува ;)

ли4но аз се опитвам да ги спра след 6 год. но не мога

Интересно би било да кажеш защо. Има, разбира се, много очевидни причини, но все пак — коя е твоята. Как се мотивираш?