yunuz.yunuz

Появи се някаква интрига в проекта urbanstyle.org, когато наскоро беше преоформен в място с текстове (за сметка на предишния му вариант на фотоблог). По принцип има недостиг на общностни изяви в българската част от мрежата. И първата стъпка беше добра — беше дадена заявка, че това ще е общностен блог.

Напоследък, обаче, се чудя как ще се развие това място и дали фокусът е прицелен добре. Имам си причина — работя върху подобен по замисъл проект, макар и в съвсем друга посока (в смисъл — не е „конкурентен“ и има други цели).

Успешността на такова начинание, предполагам, се мери според потребяването на онова, което то предлага. Темите явно ще са много и различни. Остава „стилът“ да е специфичен. Би станала добра заигравка с името на сайта, ако това можеше да се удържи. Въпросът е, че май не може. А лично аз имам проблем с прекалена разнопосочност. В крайна сметка, едва ли бихте искали да видите текстове от „Егоист“, „Агробизнесът“ и „Космополитън“ на едно място.

Има, все пак, едно последно нещо, което май е в основата на ентусиазма за създаването на сегашния urbanstyle. И това е свободата да изкажеш нещо и да позволиш то да бъде потребявано свободно (съдържанието на сайта е лицензирано под „Creative Commons„). Но едва ли самото предоставяне на свобода е достатъчно основание за потребяването й. Все пак, като потребители и като автори изхождаме от презумпцията, че ние въобще сме свободни — самата свобода не е основание да се прави нещо (например да се чете даден блог), тя е по-скоро условие. Така по естествен начин се появиха и опитите за рефлексия върху самата свобода. Нищо, че Средновековието си го отнесе, бивайки наречено „робска епоха“.

Свободата и нейното осмисляне биха били най-добрият фокус, който този проект може да следва. Има, обаче, проблем. Трудно ни е да отидем отвъд едноизмерността на такива „изтъркани“ думи. А трябва, даже е много наложително. Обществото ни живее и говори толкова едноизмерно, че отдавна е натрупана голяма досада. А това не е здравословно.