Това е началото на четвъртата част на Девета симфония на Лудвиг ван Бетовен. Сигурно най-великото музикално произведение, писано някога. Пуснете си го. Според сполучливата и преливаща от яд и възмущение реплика на Пламен Джуров по Алегро виваче, това е произведение, което вече няма да може да се изпълнява извън София.
Тъжно.
Съвсем между другото, обърнете внимание на дамата в синьо във видеото. Тя се казва Красимира Стоянова и е камерна певица на Виенската държавна опера. Завършила е музикалното училище в Русе и музикалната академия в Пловдив. Два от градовете, които остават без филхармонии при така наречената реформа на сценичните изкуства. Третият е Варна. В други три града симфоничните оркестри ще бъдат редуцирани до „симфониети“. В Министерството на културата не знаят, че синфониета, за разлика от симфония, се изписва с н.
Това решение е толкова обидно профанно, че чак не си струва да се дискутират детайли. В някакъв момент ще ни се наложи да изживяваме Просвещението отново.
Кажи само, моля те, според теб и Пламен Джуров колко пъти досега се е изпълнявала Деветата симфония извън София? И каква е посещаемостта? И не е ли 100 пъти по-профанно аз (и моите данъци) да осигуряват някакви заплати на някакви хора за нищо? …само защото така е решила Партията някъде през 70те години, когато свещената ни цел бе да сме „по-културни“ от капиталистите…
@Диригент, нали знаеш къде да си завреш палката? Съвестно, акуратно и с анти-мелодичен милко-гага-замах.
Изживяват разни неща само живите. Една умряла нация не би могла да изживее/преживее Просвещението
Далеч по-добре е Вие и Вашите данъци да храните безглаголно стадо, отколкото музиканти, разбира се. Наречете го „непрофанно зарязване на културни фронтове“.
Според теб държавата може и трябва да инжектира в обществото висока култура? Не вярвам в тези неща, честно казано.
Мисля, че може (И държавата е човек, един вид). Не, не трябва. Въпросът е различен. Ако държавата никога не се беше намесвала финансово в културата, не съм песимист, че би било по-зле от сега. Но се е намесила и е в ситуация, в която носи отговорности.
Сега държавата просто убива едни институции. Не само съкращава разходи, уволнява хора и т.н. Убива институции, които носят традиция, участват в живота на общностите, дефинират и изявяват културна принадлежност и историческо самосъзнание. Държавата никога не е единственият и дори основният носител на тези неща, но ако по стечение на обстоятелствата участва, не може просто ей така да си тръгне, без да се погрижи за детайлите.
За сметка на това тя решава да харчи за „Лувър“, който сигурно ще струва доста повече от спестеното от тази глупост. Жива култура срещу треторазрядна показност.
Не смятам, че трябва да се инжектира каквото и да е. Даже не мисля, че на въпросните „фронтове“, както шеговито ги нарекох, трябва да се води борба(тъй или иначе у нас борбите се водят за оцеляване, било то и на най-елементарно културно ниво). Не вярвам също, че абдикацията или отказът от отговорност би бил от полза.
Благодарение на закъснението си мога да се съглася с коментара на автора.
Точно така, държавата убива институции; и с лека ръка задушава все повече територии на образованието, науката, изкуствата. От месеци тази последователна политика ме изумява и обезумява.