Мароко: Произволни факти

Тази публикация е част от серия, посветена на пътуването ми до Мароко в края на 2009 и началото на 2010 година. Проследете всички публикации в рубриката to.go.

Някои произволни наблюдения за нещата в Мароко.

  • Безалкохолните напитки са в стъклени бутилки от по 35 сантилитра. Вероятно е било така отдавна и Кока Кола е трябвало да се събразят. Обаче, на бутилката за кола пише 35,5 (Фанта и другите са по 35).
  • Под портокалов сок се разбира прясно изстискан сок от портокал. По заведенията е маргинално по-скъп от безалкохолните, на Джемаа ел Фна е 3 дирама.
  • Има два вида таксита – мини и гранд. Мини са повече и сигурно се предполага, че винаги са с таксиметър, което разбира се не работи, ако наоколо има наплив от туристи. Гранд могат да се наемат за специални мисии и обикновено цената се договаря.
  • В нормалните заведения не се сервира алкохол. Което превръща немалко нощни заведения в типични пивници. Това е достатъчно, за да привличат клиентела и да са много по-скъпи от другите.
  • Всички (холивудски) филми са дублирани на френски и се разпространяват във варианта им за френския пазар.
  • По книжарниците също има доста книги на френски. Почти всички са издания на френски издателства, но има и местни.
  • По туристическите места се използват, освен френски, и английски и испански, по-малко италиански и немски.
  • Има доста полицаи по улиците на големите градове, които регулират движението. Няма формални правила за поведението им – ръкомахат и надуват свирката постоянно. Много често седят не на кръстовища, а по средата на платното на някоя улица. Често се правят на тежкари и не се преместват на време, като така пречат на движението.
  • Полицейските патрули по пътищата изглеждат като полицейска блокада – седят на платното, държат да забавиш много и оглеждат колите, които минават.
  • В градовете има доста мотопеди и мотори. Тези, които ги карат, имат самочувствието на пешеходци и се бутат навсякъде – тротоари, пешеходни зони, уличките по суковете, площадите.
  • Всяко по-голямо кръстовище е със светофари, вкючително тези с кръгово движение. Но, изненадващо, почти на никое от тях няма светофари за пешеходци. Те трябва да се ориентират по косвени признаци. Май само в Маракеш имаше две-три кръстовища с пешеходни светофари.
  • Всяка къща е със сателитна антена. По заведенията изглежда най-популярно е испанското първенство. Много от каналите, които се гледат, са от Египет и Обединените емирства. Новинарската телевизия е Ал Джазира.
  • На много места има „обществени писатели“ (Écrivains publics). Изглежда изготвят и попълват административна документация. Може би за бизнеса им помага и факта, че половината от населението е неграмотно.
  • Бензиностанциите са Петром (май местната държавна), Ойлибия, Тотал, Шел. Всички изглеждат мизерно. Две колонки и рядко – помещение за измиване и магазинче.
  • Чаят е ментов или черен. Ментовият е запарена прясна мента. Другите чайове се наричат „парфюмирани“.
  • Местното кафе е „черно“. Много заведения предлагат и еспресо и кафе с мляко.
  • Бизнесът с будки за телефонни обаждания е в все още в разцвета си. Има интернет кафета. Май доста от хотелите все още нямат интернет.
  • Портрети на краля се слагат насам натам за щяло и нещяло. Но не изглежда като прекален култ към личността. Или поне не се натрапва на туристите.

Едно мнение за “Мароко: Произволни факти”

  1. Много интересна информация , братле! На мен ми предстои да ходя в Мароко и ми е интересно всичко, свързано с тази страна. Успех с блога- харесва ми!

Вашият отговор на ilian atanasov Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *