– Има проблем с дисциплината в училищата, – казали си в министерството на образованието. – Какво да направим? Хайде да позволим на учителите да гонят непослушните и да въведем оценка, която да казва кой ученик има лошо поведение.
Измислили чиновниците това и сега се чудят какви да са евентуалните следствия и приложения. Истината е, че няма нужда да се чудят, защото са ги обезсмислили предварително.
Преценяват учителят, директорът или учителският съвет, че даден ученик не се държи добре. Какво да се прави? Ученикът е разумно човешко същество и поведението му има човешки основания. Може би има проблеми в семейството и компенсира с агресия. Може би е имал травматично преживяване, повлияло върху начините на социализация. Може би културната му среда във и извън училището са в силен дисонанс и има трудности с ориентацията по отношение на норми и ценности. Вместо да осмислят основанията и да вменят отговорност на училището да влезе в диалог с тези деца, да представлява обществото с неговите ценности и постижения пред тях, чиновниците решават да слагат оценка и да й търсят последствия.
Например можело това да повлияе при приема в гимназиите след седми клас. С което ни се казва, че хората (било то и „подрастващи“) не се променят и е добре да отрежем отрано възможностите пред тези, които сме решили, че са лоши. Защото те ще си останат такива.
Невероятен мисловен процес е протекъл при измислянето на този проектозакон, няма що.
Добра публикация.
Но като човек, който преди по-малко от година завърши гимназия мога да кажа, че с някои индивиди няма оправия. Имаше разни… Идваха с ракиите на училище, ако въобще идеха, хвърляха столове по учителки, абе страшна работа. Нито помогнаха шамарите на директора, нито почти всекидневните срещи с училищната психоложка.
Мислил съм и наистина нямам представа как може да се помогне на такива хора – просто защото самите те нямат желание или смятат, че нямат нужда от помощ. А най-лошото е, че пречат на съучениците си, на учителите, по-малките често ги копират…
Крайно време беше да ги сиктердосат.
Не знам, не знам. Колкото повече гледам, толкова повече констатирам, че се връщат просто кофти порядките от соца. Може и да си вярват, че го правят за добро, но съдете сами:
– прически
– облекло
– оценки за поведение
– вечерен час
– гонене на ученици от час
– отстраняване от училище
Бип продължил и с останалата част от фарса, свързана вече със студентския живот и предлаганите пропускателни режими в общежитията (с цяла информационна система като на митницата, където те проверяват по снимка и по какво ли не), но просто не ми се занимава.
На мен всичко това ми звучи като мракобесно завръщане в миналото. И като жертване на свободи в името на някакъв хипотетичен „ред“ и „сигурност“. Явно съм прекален анархист, за да одобрявам подобен подход, де да знам. Слава богу, вече съм извън образователната система, а скоро не се очертава мои потомци да влизат в нея. Но все пак се надявам следващите управници да проявят повече разум…
Лъчо, проблем има. И не казвам, че нищо не трябва да се прави по въпроса. Но я ми кажете, тези хора, за които говорите, дали биха се впечатлили от оценки за поведение? Какъв би бил сумарният ефект? Не може ли и в момента да се гонят ученици от час? Не може ли и в момента да се изключват ученици, които наистина всъщност не искат и не виждат смисъл от това да се учат в училище? И по-важно – не може ли и в момента, когато има подобни проблеми, училището и цялата система да работят концентрирано и внимателно върху преодоляването им? Но да, друго си е да имаме закон, по който да категоризираме хората.
Тото, въобще не става ясно какво казвате.
Аспарух, не знам дали е нарочно това завръщане. Възможно е това да е капацитетът на обществото ни за регулиране на тези отношения. Или поне на администрацията, политиците и правителството. Би било наистина жалко, ако не можем повече.
Мерките, изброени от Аспарух, имат и отрицателни ефекти от втори ред, които са дори по-тежки от преките последици.
За хората, ходещи по земята (не съм единственият, който ги е виждал приложени на живо на времето), е пределно ясно, че те няма да бъдат реално наложени (изключвам евентуално отделни произволни случаи, които би трябвало да служат за назидание). Създават се поредните ограничения, които просто никой не спазва. Това изкривява представата на хората за правната система и подрива самата основа на обществото.
Най-лошото е, че този подход не се ограничава до училищата. Само преди две години министър-председателят публично заяви, че администрацията просто ей така няма да събира приет със закон данък (акциза върху алкохола). След като писаните норми са не повече от препоръка за самата държава, какво остава за благоприличието (Коруджиев тези дни говореше за срамота и грехота).
Практически нещата стоят така:
Учител не може да изгони ученик. Ученика казва „няма пък да изляза“, следва скандал + смях в залата и толкова.
Особено в по-малките градове има един много голям проблем – липсата на деца. Поради тази липса аз за 12 години видях точно трима, които бяха изключени. А заслужаващите да бъдат бяхме (в това число и аз до 8ми клас) много пъти повече.
Лично съм говорил с директорите, че някои неща не могат да продължават и някои от децата направо сбъркваха учителките, но не можеха да позволят да загубят „кадри“ – рискът и е твърде голям.
Повече от очевидно е, че оценки за поведение не биха имали никакъв ефект върху проблемните хлапета. Съгласен съм, че пред проблемите очи не трябва да се затварят, нито решенията да се претупват – отдавна го говоря това по много поводи. Аз наистина не знам как училищата могат да се справят с този проблем, но според мен трябва да се съберат министър и най-обикновени учители (а не „експерти“ по образованието) за да обсъдят нещата. Със сигурност могат да се направи нещо.
Образованието винаги е било тема, която ме изкушава за размисъл. В този случай смятам, че за да оценим като правилни или погрешни предвидените мерк,и трябва да дадем отговор на един по-фундаменталнен въпрос – Какви функции очакваме да изпълнява училището като институция? Трябва ли те да са чисто информационно-административни или искаме да включват и възпитателни и социални функции?
Според функциите вече може да се подреждат и правомощията, в противен случай приемам всякакви промени като популистки мерки, чието въвеждаме просто има за цел да преразпределя обществено-властови отношения за угода на една или друга група хора.
Мисля, че трябва да се обърне повече внимание върху един прост факт – мащабът на дадено явление/явления силно влияе върху крайните резултати от едни и същи мерки.
Подобно на случая, в който да кажем 10 човека протестират срещу правителството и биват затворени. Ако действието е извършено от 1 милион човека – просто няма как да ги вкараш в затвора.
И проблемът в случая (училищата) не е толкова в законовата рамка, колкото в реалното и прилагане, което е всъщност основен проблем пред цялата държава в почти всяка една област.
Съгласна съм напълно, това си е стигматизация, която не може да доведе до позитивен резултат за никого. Също мисля, че проблемното поведение при децата трябва да се третира като сигнал за нужда от помощ, а не да се заклеймява.
Пък и как така учителският съвет едностранно ще се произнася и ще издава присъди с толкова сериозни последствия (имащи тежест при кандидатстване в гимназия например)? Това си е малко като да те осъдят без право на защита, накърняват се правата на детето.
Мен обаче най-много ме отчайва огромната обществена подкрепа за такива мерки. В анкета на телевизия Европа, ако не бъркам, резултатите бяха 98% за оценката на поведението и само 2% против.
изумява ме непродумването на дума относно ролята на родителските комитети! ама тези оценки ги имало и на запад и в дал.изток – се изказа някакъв чиновник по някаква тв!? ок, но там има силни родителски комитети и обратна връзка със семейството. тук открай време си е било така – родителите са абдикирали от училищното социализиране на децата им и участието се свежда до родителските срещи, помощ в домашните /разбирай написването им в долните класове/ и саркастичната реплика ‘на това ли ви учат в училище…’
Аз съм „за“ въвеждането на такава оценка (даже искам да предприемат някакви по сериозни мерки). Мисля, че не е излишно да има строга дисциплина в училище; обществото си има правила, благодарение на които съществува, и щом като не ги спазваш е нормално да бъдеш наказан. Смятам, че е време това да се напомни на „учениците“, които претендират за 6, но не знаят дори какъв им е урокът; които доброволно са се превърнали в „безмозъчни“ машини (отдавна забравили, че все пак притежават разум) и умеещи само да преписват чужди мисли; които знаят правата, но не и задълженията си.
Но все пак виновни за положението на тези ученици, освен самите тях, са и родителите им и затова мисля, че и те трябва да бъдат наказвани. Да си родител означава да поемеш отговорност не само за себе си, но и на детето си, а в днешно време вместо да приемат своята грешка и да предприемат действия за поправянето й, родителите просто обвиняват училището,учителите….
Като гледам какви са подрастващите, не искам да знам какви ще се следващите… а това са „бъдещето“ на България….
Аз между другото предпочитам да говоря за деца вместо за ученици – ученици ми звучи много институционално и се губи човешкият поглед към тях.
А дали е редно едно общество да наказва строго децата си за неспазване на някакви училищни правила, когато няма сили да потърси отговорност на извършители на много по-сериозни престъпления?
Репресиите и наказанията никога не са възпитавали по-морални и по-отговорни личности, иначе всички израснали по тоталитарно време щяха да са въплъщение на морала. Суровата дисциплина възпитава единствено страх от властта и омраза към нейните институции.
Tordis, разчитам това, което казвате, така: За да има дисциплина (не само в училище, въобще) трябва да има строгост. С това не съм напълно съгласен, но може да се дискутира.
Но нали се сещате, че оценката за поведение е далеч дори от тази идея. Това е просто произволна преценка на някой, който ще категоризира човешки същества според наблюденията си. Толкоз.
В този смисъл Василена е права – това не е нищо повече от инструмент за насилие, в чиста форма. Да давате характеристика някому и да я правите водещо основание за възможностите, които са открити пред него, е просто опредметяване. Преди да наказвате, трябва да помислите за много други неща. Пък и наказанието не трябва да е делегирано на някого, който може по свое усмотрение да злоупотребява с него.
В този смисъл всякакви варианти с участието на родителски комитети, колективни публични решения със съответните процедури за контрол и т.н. са по-приемливи. Но не виждам защо трябва да се свеждат до една нищо незначеща оценка, разписана в закон. И защо ще отнемат възможността на хората да се променят и да стават по-добри.
А ако въпросният човек няма желае да стане по-добър?
В момента всички разпологат с тази възможност за промяна, но като гледам никой не я използва, всеки чака някой да дойде да му разреши проблемите и така…
Съвременните ученици далеч не са човеци… те са просто едни „машини“, които действат според модата и това е.
При положение, че те нямат усещане за дисциплина, морал и т.н. вътре в себе си, не знам как по друг начин освен чрез строги закони може нещата да бъдат върнати в рамките на нормалното…
(ех, може и в манастири да ги пратим)
„Пък и наказанието не трябва да е делегирано на някого, който може по свое усмотрение да злоупотребява с него.“ Аз мисля, че казах закон, а не просто някоя личност. Когато има създаден обективен закон тези, които прилагат закона просто го прилагат… без да намесват субективизъм (поне според мен трябва да е така)
А за оценката все още съм категорично „за“ .
Tordis Ahriman, доста ме притеснява, че за втори път дехуманизирате децата в коментарите си. Не съм сигурна, че на подобна основа може са се води някаква дискусия.
Днес прочетох едно добро интервю в Дарик по темата за детската агресия, там се споменава и проектозаконът за училищното образование с предвидените в него репресивни мерки – ето: http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=337432
В момента съществуват репресивни механизми за дисциплиниране – училищните правилници, които се прилагат избирателно. Като дисциплиниращ механизъм се използват и оценките на знанията. Преди година и половина споменах в блога си това: „В домашните, които прочетох дотук днес, моите ученици предлагат някои средства за подобряване на образователната система: униформи, наказания, камери, отделни класове за момчета и момичета“ ( текста „в душегубката“ от май 7, 2007 ). Допреди делегираните бюджети най-проблемните ученици бяха изключвани и подхвърляни от училище в училище. На родителската среща снощи имаше учители, които се изживяваха като жертва на недисциплинираните ученици, както и такива, които казваха, че нямат никакви проблеми с дисциплината на същите ученици.