Историята с провала и други размишления

Нека разкажа за онова, което се случи и каза след предишната публикация в този блог. То, само по себе си, е доста незначително, с оглед на дневния ред на обществото ни. Но би било още по-незначително, ако не го използваме като повод за разговор, разбиране и осмисляне.

Възможност и действителност

Самото наблюдение за неуредиците със сайта на правителството би останало едно странично специализирано мнение, ако в мрежата нямаше достатъчно хора, които да разбират техническата и социалната им значимост. Оценката, изказана с думата „провал“ в хипервръзката към този сайт, би останала маргинална, ако нямаше достатъчно хора, които я споделят. Твърдението и демонстрацията, че нещо може да се направи, не означава задължително, че ще бъде направено. Ако някой си мисли, че хората масово правят неща произволно и без основания, той просто не разпознава същински човешкото в човешките действия.

Човешкото отива отвъд онова, което един машинен алгоритъм може да произведе. Това е причината, поради която така наречените Гугъл бомби са възможни. Определенията, които хората дават на нещата, са динамични. В някакъв смисъл е възможно да се фиксира значението на думите. Но смисълът им е жив и се развива постоянно. И е достъпен само за хората, защото е носител на човешкото в езика. Някой друг път може да напиша нещо повече за това.

Търсене

Да, сайтът на правителството излиза на първо място при търсене за „провал“ в Гугъл. Но нищо не следва от този факт. Ако оставим шума от последните дни на страна, колко хора на ден търсят по ключова дума „провал“? И какво всъщност се опитват да намерят?

Доколкото целият шум имаше някакъв ефект, той касае именно самото това събитие, хората, които го случиха, тези, които се изказаха за него, пък и обществото по принцип. Администрацията получи някакво напомняне, че би трябвало да обръща повече внимание на присъствието си онлайн. И не само това – тя получи обратна връзка – оценка, а в много случаи и обяснения за тази оценка. Онова, което хората търсят, е комуникация и смисъл.

Реакции и отразяване

Освен реакциите в блоговете и социалните мрежи, това събитие беше отразено като новина по някои електронни медии и вестници. Разменихме имейли с някои журналисти, получих и запитвания и покани за разговор. Част от тях в последствие отпаднаха, поради вчерашната случка с отвлечения автобус. Нека уточня, че не съм имал публичното внимание към себе си за цел. Но доколкото и технологичната, и социалната страна на въпроса ме интересуват, не виждах причина да отказвам комуникация.

Всеки си върши работата както може или както трябва, с някакви налични основания. Така че не смятам да навлизам в интерпретации защо някой е написал или не е написал нещо. Но бих искал да споделя някои наблюдения и коментари за нещата, на които попаднах и които ми направиха впечатление.

На първо място, някои новинарски сайтове, отразявайки събитието, просто се включиха в самата „акция“ с линкове „провал“, водещи към правителствения сайт. Като при това приписваха инициативата на „блогъри“, вместо на себе си. Въобще, определението „блогър“ е доста странно и флуидно. Не че е некоректно, но ми се струва не много релевантно в конкретния случай, в който гражданска позиция, изразена от някакво множество от хора, се приписва на характеристиката им на „блогъри“.

Отново под този етикет, Дневник дадоха реакции на хора, които поддържат някои от най-популярните блогове на български. Бих могъл да кажа, че изказванията на всички, включително тези, които подкрепят инициативата, се разминават с моето разбиране, но това едва ли има значение.

В някои публикации, освен сензационализиращия език, характерен за медийната ни среда, имаше и странни мисловни ходове, като например позоваване на източници, „които са поискали да останат анонимни“. При това за нещо толкова безобидно, като времето, в което „акцията“ е започнала. Все едно това не е в публичното пространство и е обвито в някаква мистерия и конспирация.

Личното ми мнение е, че публикацията в Капитал прим (изглежда след някои дребни корекции), е най-коректна и професионална като обяснение на технологичната основа на явлението.

Гостуването в Re:TV мисля, че беше интересно и информативно, макар и донякъде да се разминахме с Огнян за нещата, на които акцентираме. Което не само е нормално, но е в сърцевината на самото разбиране на това събитие.

Един от многото журналистически имейли, които получих, ме питаше (не мога да си обясня говоренето в единствено число, но и не държа да се заяждам с подобни стилистични похвати):

„… [Д]али се притесняваш за евентуални законови последствия за теб, долкото купища коментари, които прочетох, недвусмислено сочат към теб като единствен инициатор.“

Самият журналист, струва ми се, беше напълно добронамерен. Нямам намерение да привиждам в този въпрос някаква некоректност. И ще му отговоря публично:

„Единственото, от което се притеснявам, е некомпетентността, било то на правителството, на други институции или дори на всеки един от нас. Всички трябва да имаме ясно самосъзнание за това, което правим.

След като ме питате за „законови последствия“, предполагам имате нещо предвид или смятате, че някой друг би имал. Такова очакване за мен е непонятно, както с оглед на законовите норми, така и с оглед на разбирането ми за гражданско общество.“

Това е, пожелавам на всички ползотворна работа и повече отговорност.

11 мнения за “Историята с провала и други размишления”

  1. Нормално е да мислим и говорим различно – тези които говорят еднакво са други …
    А това за законовите последствия наистина не звучи никак сериозно, макар че и аз като теб поемам пълната отговорност за всяка своя дума или действие

  2. Първо, нека те поздравя за инициативността да наблюдаваш, споделяш и провокираш.

    Колкото до самата инициатива за „акцията“ заслугата си е изцяло на лицата обект на тази акция. Когато съществува някаква форма на протест и има обективни обстоятелства за недоволство, естествен е поривът тя да бъде реализирана приемайки собствена форма на живот и развитие. Разбира се, за тях понятия като „спонтанна гражданска инициатива“ ще си останат криворазбрани, но не без съдействието на т.нар. медии, които често (понякога доста усложливо) изпадат в ситуацията да търсят под вола теле. Жалко е когато резултатът от отразяването на дадено събитие налага последващо разяснение от страна на участниците, за да излязат от рамката с крещящ етикет, в която са били поставени.

    Колкото до евентуални „законови последствие“ едва ли има подобни основания, но засегнатите лица не веднъж са показали непоколебимост да използват НЕзаконови похвати в името на Закона. Вероятно въпросните журналисти са имали предвид именно заплаха от подобен развой.

  3. Огнян, естествено. В това е простотата и ако щеш красотата на цялата идея. А за отговорността – чудя се всъщност дали хората, които развиват конспиративните теории или намекват за тях, всъщност не разбират идеята? Дали е толкова учудващо, че хората знаят какво правят?

    Добри, благодаря за коментара, знаеш, че ценя твоето мнение. Що се отнася до незаконовите похвати, ние всички така или иначе живеем в тази среда. Това няма да се промени, ако не го посочваме като проблем.

    Калоян, това е в текст, който е почти дословно възпроизведен на всякакви места. Потърси „пожелали анонимност“ и някоя друга ключова дума и ще го намериш.

  4. Много странно какви законови последствия визира този журналист?!.. Просто се изхвърлят. Иначе поздравления и от мен за тази инициатива, както се разбрахме- спонтанна гражданска! Сега, ако имат малко мозък от сайта на правителството, веднага ще те поканят за главен администратор, или както там се нарича това 🙂

  5. @Калоян:

    technews.bg/info.php?id=11286

    „“ Акцията по поставяне в блогове на думата “провал” с линк към правителствения сайт е започнала в неделя, съобщиха източници на TechNews.bg, пожелали анонимност. „“

    – толкова са смешни, тези „журналисти“… 🙂

  6. Хахаха, че то от тази кампания „SEO срещу правителството“ едва ли има нещо по-публично: и блоговете се виждат, и facebook групата се вижда, и линковете се виждат 😉 И после източниците пожелали анонимност – айде стига глупости.

  7. @Pazifaia >“Много странно какви законови последствия визира този журналист?! Просто се изхвърлят.“

    Ами хората са свикнали по стара соц. традиция, щом някой каже нещо накриво за правителството, пък било то 100% правилно, да подлежи на “ законови последствия“. Но и самите управляващи виждат така нещата.. по понятни причини.

  8. Божо, аз имах предвид друго 🙂 Малко се преекспонира „опасността“. Ако правителството искаше да има „законови последствия“ за всички, които са казали нещо против, то всеки втори трябваше да е под заплаха. Обаче тук се действа доста по- рафинирано. Ето днес чувам, че някаква депутатка от БСП защитава тезата, че трябвало да се промени избирателната система, „защото хората го искат“, каза тя и да се избират кандидати мажоритарно. НДСВ и то се активизира преди избори и изобщо лозунгите на самите „управляващи“ сякаш са преписани от тези на протестиращите пред Народното Събрание. Такива хватки. Времето на откритото преследване по политически причини е отминало. Е, като изключим откровеното полицейско насилие на площада. Така че, какви заплахи, какви пет лева.

  9. Исках да кажа, че не бих се учудила, ако и зад една такава акция, като тази с гугъл бомбата, стои някоя от управляващите партии.

  10. те не могат да се справят с мрежата на КАТ, пак вие искате от SEO да разбират.
    Докато мислещ и можещ човек автоматично попада в графата „не е наше момче“ , разбирай това е врагът, йок оправяне.

    Pazifaia само при мажоритарни избори се избират умни хора, при пропорционалната система се избира само кой да папа безплатни кифтета,

Вашият отговор на Michel Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *