Размислите са предварителни, защото са по повод, но без изрична цел. Засега.
Ясно е, че нещата се развиват. За книгата, както и за много други неща, се питаме – ще бъде ли и в бъдеще такава, каквато е била или е в момента? Не съм държал в ръце устройство за четене на електронни книги. Следя някои новини за тях и имам обща представа как се проектират и маркетират неща, които дигитализират обекти от реалния свят.
Всъщност има съществуващи опити за радикална промяна на формата или съдържанието на „нормалните“ книги. Те дори не са толкова нови. Може, например, съдържанието да е от образи – фотографии или репродукции. И може текстът да се предоставя като звук, както в плочите с приказки или по-скорошните mp3 книги.
Нетекстуалността на съдържанието е ясно, че просто допълва идеята и не може да я измести или развие радикално.
Ако удобството на слушането беше повече от онова, което трансформацията в звук отнема, сигурно аудио книгите щяха да са по-разпространени. Но изглежда те влизат в употреба тогава, когато трябва да се преодалява някаква липса или недостатъчност – деца, които не могат да четат, незрящи хора, липса на подходящ контекст за боравене с хартиеното тяло, например по време на разходка в парка или пътуване в градския транспорт.
Електронните книги се опитват да доближат оригинала в някои неща, като запазят предимствата. Съдържанието им е цифрово и в това отношение са доста гъвкави. Цифровата информация може да се превръща и в говор. Непосредствения процес на четене не е далеч от този при хартиения аналог. Но дали е достатъчно?
Естествено, тук може да се помисли за тактилното усещане, аромата, раздвижването на въздуха от прелистването на страниците и други подобни романтики. Все пак, тези неща може би се надценяват, доколкото са свързани с личните житейски навици. Те се променят и в онова, което идва след промяната, също може да се роди романтика.
Книжното тяло, обаче, има още характеристики, които участват в цялостта на книгата. Площта на страниците и дебелината на книгата са вариации, които са информативни и някак се губят в електронните устройства. Хартиената книга може да бъде разгръщана и зачитана на случайни места, което е важно при първоначалното запознаване с нея. Прочетената книга отива в домашната библиотека, която за някои е важен елемент от дома. Тя дава специфичен начин на достъп до притежаваните томове, който достъп, казано на „цифров“ език, е с доста добра ползваемост. Освен това библиотеката обикновено позволява устойчив визуален контакт, който от своя страна може да стане важен елемент от човешкото поведение и дори възпитание, да обуслови припомняния, напомняния и разговори. Книгата може да се подарява. Подарена книга може да съдържа посвещение, пожелание или автограф. Можем да я ползваме за подпиране или за тежест, да подчертаваме, драскаме, рисуваме в нея. Можем да откъснем страница, да изрязваме изображения и да й причиним още много други телесни поражения, нарочно или случайно.
Всичко това всъщност може и сигурно би трябвало да се адресира и от електронните книги. Рязкото разграничаване между чисто цифровото съдържание и формата на устройството, която при това е обща за едва ли не всяка възможна книга, прави някои от тези адресирания лесни, а други трудни. Хубавото е, че книгата в крайна сметка е нещо повече от начина, по който присъства в предметността ни. Затова и възможностите за развитие са много.
Значи
това което има смисъл в икономиката е свободното движение на стоки и кой стои зад каналите, в които процеса тече.
Ето защо ни трябват цифрови книги.
(тук се сещам за един Безос, който явно е пак крачка отпред, ако и в момента да не прави парите които трябва да прави)
Авторът чете цифрови книги, защото университета ми го е измислил.
Датата е преди да се родя.
Днес го прави още по-успешно и отбелязва 40 000 студента на семестър.
След като я смъкна от екран, мога да я
прочета
запазя
сложа за размяна в р2р си
подаря на приятел
..
не толкова различно от какво мога да направя с книга на хартия.
Освен ако живееш, като мен, в къща с малко място; щото останалото вече е заето с книги, които не се движат особено динамично.
Видяхме ли в книгопечатането същата р/еволюция, която преживяхме в киното или музиката ?
Наблюдаваме ли липса на литературен талант ?
Замерва ли авторовата идея пулса на времето или създаването на паралелни светове на хартия е (пак) модерно ?
Защо едно поколение израстна неграмотно и се наложи да опростим изпитния им модел до тест ?
това са само шрифованите граници на новия книжен свят, дето тече претенциозност и по свидетелствата на гледалите Дзифт, интелектуален провинциализъм
Най положителното, на мен ми се струва, е че няма писателски съвет дето те просват на сцена и те разкъсват в името на партията майка
сега остава да се намери и какво е национална идентичност и да продължим с четенето
Аз за разлика от автора, не само пипнах, но и вече притежавам електронна книга – по-точно, устройство за четене на такива 😉 Благодарение на хората, които стоят зад този блог: http://dbs-books.net Ако искаш да разгледаш такава, обади се, хората са любезни, ще ти покажат всичко.
Свикнах да чета с моята книга и навиците ми се промениха – дори тактилните, визуалните и т.н., за които обикновено се кахърят всички. Не знам кое е по-добре – хартията или пластмасовия екран – просто е леко различно. Но е-екрана създава нови навици, които са също така присъщи на четенето, както и хартиените. Свикнах моята книга да ми пази страницата, до която съм чел, да чукам по стрелката за разлистване в такт с мислите си (чета бързо), да имам подръка цяла библиотека книги през почивката на плажа и в палатката, без да се налага да влача тежък сак хартия. Дори начинът, по който търкам палец по ръба е като да го правя с хубава корица 😉 Чакам с нетърпение цветните екрани.
Противопоставянето хартия – е-екран според мен е безсмислено. Театърът не изчезна, когато се появи киното, а то – когато се появи ТВ.
Електронните книги са прагматични, и може би в някои случаи е рационално да ги изберем, но нужно ли е всичко да е рационално и прагматично?
Често принтирам статии… за да мога да маркирам, драскам, рисувам. Може би ще мога някога да го правя и върху електронната книга, но тактилното усещане няма да е същото, нито мирисът. За мен все още са важни тези неща 🙂 Писала съм за тях тук:
http://c00ledge.wordpress.com/2007/06/30/green-worm/
Не ми харесва противопоставянето на традиционните книги с възможностите които се откриват чрез цифровите технологии.
Защо електронните книги трябва да се опитват да пресъздават същата емоционалност, която се свързва с четенето на традиционна книга, след като възможностите са в много по-широк спектър, най-вече по отношение на интеракцията между четателя и съдържанието? В този ред на мисли защо да няма и електронна книга за четене на традиционна книга дори? 🙂
Всъщност усещането от книгата (не от носителя) е абсолютно същото. „Война и мир“ на папирус по-различно ли ще звучи от хартиеното издание?
Разликите между електронните и хартиените книги са в навиците на четящите. Някой обича да си драска върху книгите, аз пък се дразня, като ми ги цапат… друг обича чисто тактилното усещане от хартията, аз не обичам омазняването на страниците от честото препрочитане и да придържам разкъсани страници и корици…
Понякога ми липсва възможността да разгърна книгата на случайно място, но повече се радвам, че няма опасност да се затвори сама и да ми загуби страницата (както някой вече беше споменал нагоре) 🙂
Купувам си и хартиени книги, не съм си изхвърлила библиотеката 🙂 Но вече купувам на хартия само издания, които са ценни за мен, не просто поредната излязла нова книга. Или издания, които са повече за разглеждане… с фотографии, картини и т.н.
Когато чета обаче, предпочитам да си седна с електронната книга в ръка. Защо ли? Само претегли някое томче от „Фондацията“ на Азимов или „Дюн“, издадени в последните години от Бард и ще разбереш защо предпочитам само да ми красят библиотеката. Това тежи, ужасно. Боли ме китката от опити да придържам книгата. Няма как да я оставиш и за секунда без да се затвори, а вечер в леглото разлистването шуми ужасно на любимия и му пречи повече от цъкнатата лампа 🙂 И мога да си увелича шрифта, ако след 6-7 часа четене ме заболят очите.
А иначе книгата е същата. От същия автор, същия превод, понякога дори със същите илюстрации… и носи същото удоволствие при четене. Ако за четене говорим, не за фетиши.
🙂 романтичното чародейство, наречено четене на истинска книга – с всичките му ‘салтанати’ – досега до хартия и мириса на същата, подпъхване на възглавница зад гърба и отпиване на малки глътки чай , все още не е изчезнало…
Може пък да се развие в традиция, подобна на чаената церемония! 😉
Така ще е поне докато съществува напълно реципрочното удоволствие: да рисуваш живи картини в букви, които някой после да илюстрира, подвърже и представи, а потребителят да има възможност да обогати посланието на текста чрез посвещение, пожелание, а защо не и късане, зачеркване и т.н. – книгата с хартиено тяло има свой собствен живот след отпечатването й.
Сещам се за японския филм „Записки под възглавката“ – текстоносителят там беше живата човешка кожа…
Онова, което обединява графемата или звука, думата или интонацията, със значението и посланието в него – т.е. интеракцията ‘писател-текстоносител’, както и ‘текстооформление-купувач’, а също и ‘читател/слушател-съдържание’, е винаги в полза на културата ни на общуване, в крайна сметка.