Футболна мотивация

Опитвам се да премисля кой какво каза след мача на националния ни отбор с Грузия. И не мога да се отърва от чувството на досада.

Какво прави един треньор на национален отбор? Избира играчи и им казва как да играят. Ако на тези неща се гледа абстрактно, Пламен Марков сигурно би бил добър треньор. Смятам, че след известно трупане на опит би се справил доста добре в някоя компютърна игра или в състезания от типа на фентъзи футбол. Когато, обаче, работиш с живи хора, има нещо повече.

Марков нарича това „повече“ мотивация. Нарича го така, защото смята, че си е свършил работата с избора, след като „това е нивото на футбола ни“ и тези са най-добрите футболисти, с които разполага. Грешка номер едно. Най-добрите футболисти не правят най-добрия отбор. Справка – Англия преди и сега, Реал Мадрид и Челси в някои от годините на звездните им селекции и сумата провалени свръх финансирани футболни проекти. Този начин на избиране на най-доброто би бил адекватен, ако не се избираха живи хора, които трябва да постигат резултати съвместно.

Нека да подменим думата мотивация по следния начин. Имат ли футболистите основание (разумно, емоционално, някакво) да играят добре в националния отбор и специално в мача срещу Грузия? Още повече след като треньорът им е казал, че това е било факт в друг мач четири дена преди това. Разбира се, че имат. А дори и да нямат, не е ясно защо това е тема за публично обсъждане, а не просто повод за съответни треньорски решения.

В крайна сметка наличието или отсъствието на мотивация беше сведено до нещо, което придава качество на футболния материал, с който отборът разполага. Тактическите указания не били осъществени поради нейната липса. Т.е. е била зададена някаква по-„правилна“ форма, но материалът, който е трябвало да я изгради, се е разпаднал, не е бил качествен. Така се получава, когато мислиш един отбор от хора в предметни категории. И сигурно това е причината, поради която нашите отбори имат треньори, а не мениджъри.

2 мнения за “Футболна мотивация”

  1. Първо, „това е нивото на футбола ни“ като клалификация неизбежно включва и оценка за този който я изказва, което все пак идва да покаже, че Пламен Марков не разглежда себе си като изолиран от проблема фактор.

    В същото време, не става ясно КАКВО точно е нивото и защо ако това ниво просто Е, то изобщо се играят тези срещи, че пък даже значителен брой хора залагат с различни коефиценти на отборите, изразявайки различни оценки на вероятностните разпределения от резултати.

    Определено ми харесва, че си обърнал внимание на разликата между треньор и мениджър, но някак ми убягна личното ти мнение кой от двата варианта смяташ е по-удачен що се отнася за успешното представяне националните отбори.

    За мен лично, треньорът е човекът който обучава и поучава отбора от играчи, които пък са резултат от едно предварително определено множество. Казвам предварително определено, защото изпитвам сериозни съмнения по-отношение на свободата при избора на играчи, с която разполага Пламен Марков, оттам и невъзможността да предприеме въпросните „треньорски решения“. Така стигаме и до един друг термин, който също често се използва, а именнно селекционер. И може би самия Марков намеква точно, че бидейки опорочен, процеса на селекция е блокиращо колело в механизма за промяна на нивото.

    От друга страна може пък да твърдим, че с хубав материал, лесно се прави добър продукт, но само майстор може от лош материал да създаде добър продукт. Това естествено важи много силно за работата с хора.

    p.s. @пламен: Ето един повод да направиш разумния избор на браузър 😉

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *