Тези дни преокривам разни неща. Едно от тях е кафенето в Дома на Архитектите на улица Кракра, където попаднах за първи път след много години с помощта на Николай. Ходехме често там с приятели в студенските ми години. Това всъщност беше едно от местата, където се случваха първите ни опити да осмислим ангажимента си към философията като нещо, което може да се работи и практикува по всеобщ начин. Отчасти тези дискусии доведоха до идеята за Проектория, даже мисля, че самото име се роди там.
Обстановката, обаче, не беше подходяща. Сега кафенето е различно по един много приятен начин. С дървен паркет, дървени мебели, закачалки и щори, масивна библиотека и репродукции по стените, лампиони, кафенето напомня на времето от преди войната. Част от редовните посетители са пенсионирани архитекти, които сигурно имат спомени от това време.
Същевременно има безжичен интернет и приятелски настоен млад персонал. Новото име на кафенето е Timeless, доколкото разбрах е обновено преди няколко месеца. Място със специфична атмосфера, което ви предлага спокойствие в центъра на София.
Тъкмо тези дни си мислех, че ще е готино да се уговорим да идем там. Знам от няколко седмици за новото „Архитектите“ и сядах за кратко два пъти. Навън също е приятно и за разлика от едно време сервитьорката идва веднага след като седнеш. И персоналът е учтив — още една разлика.
Единия път бях с машинката си (нарочно, защото бях видял надписа WiFi на вратите), но не ми остана време да изпробвам.
Определено готино място, поне за хората, които го помнят отпреди. Аз си реших, че навремето така съм искал да е. Без да е нищо прекалено особено, просто с такъв чар и такъв уют.
и брюлето им го бива
И аз не бях ходила там от времето, за което говориш, но преди месец имахме сбирка – 10 години от завършването на гимназията. Беше много приятно – неформално и ненатрапчиво. Сякаш се събираме там всеки петък вечер и някак го нямаше това усещане, че са минали 10 години.