Това може да ви се струва глупав въпрос. В популярната култура той присъства по особен начин – като интерпретации на тема какво би станало, ако невъзможното беше възможно. Всъщност по-интригуващото е как невъзможното може да стане възможно.
Да уточним, че говорим за безсмъртие, гарантиращо непрекъснатост на индивидуалното съзнание чрез поддържане на присъствието му във физическия свят за време, което винаги може да се удължава. Това не означава непременно липса на смърт. Смъртта може да се избира, може и да настъпва случайно. Най-малкото, смъртта, която трябва да се избягва тук, не е същата смърт, за която говори религията. Въобще, целта не е да се прецака религиозната концепция за живота и смъртта, тя е нещо отделно.
Човек ще бъде безсмъртен, ако започне да се самовъзпроизвежда. В индивидуален биологически план, човекът не се самовъзпроизвежда. Човекът произвежда поколение. Онова, което се иска, е човешката биология да се контролира. По настоящем контролът е частичен. Ние можем, разбира се, да избираме какво да ядем, как да живеем, на какви терапии да се подлагаме, но не можем да гарантираме непрекъснатост. Идва момент, в който бъдещето не може да се удържа. Същевременно, има много посоки, които се развиват и които могат да доведат до увеличаване на този контрол. Става въпрос за неща като използване на стволови клекти, нанотехнологии, биохимични въздействия, сигурно и много други методи, които биха се появили в бъдеще.
Във всеки случай, в момента изглежда безспорно, че биологическият живот е нещо циклично и биологичните индивиди възникват и отмират. За това има и философски аргументации. Трябва, обаче, да се има предвид същността на този процес и това, че той всъщност не е еднократно случване. Всяко тяло непрекъснато подменя голяма част от съставните си части. Би трябвало да е въпрос на време и усилия да се правят пробиви в контролирането на тази подмяна. Първоначално това би довело до удължаване на живота, което всъщност е вече видима тенденция. Изглежда очевидно, че тя ще продължи. Но май не си даваме достатъчно ясно сметка за това докъде може да стигне.
Казвайки всичко това очертаваме една възможност. Не искам да кажа, че безсмъртието ще се случи със сигурност, нито че то трябва да е изрична и безусловна цел. Но същевременно ми се струва доста несъстоятелно очакването, че това няма да се случи само поради теоретични или етични възражения. Не се сещам за нещо, което човечеството е можело да направи, а не е направило под една или друга форма. Същинсткият въпрос за възможността е – може ли човешката биология да стане напълно инструментална, да е нещо, което контролираме изцяло.
„Същинсткият въпрос за възможността е — може ли човешката биология да стане напълно инструментална, да е нещо, което контролираме изцяло.“
Ха ха. Представи си един, който си е подменил тотално всички части /резервни?/и си е осигурил /торетически/ поне още 100 години живот и на улицата го блъсва кола?! Сериозно, да се контролира биологията изцяло, не, не мисля, че ще бъде възможно. Дори това да стане възможно, принципно пак плътта си остава смъртна /ако не се подменят клетките (?!) безброй пъти… както пееше Фреди Меркюри „Who wants to live forever….?“ Откъде ти идват такива въпроси в главата?! Още си млад. Ха ха.
Не мога да разбера защо се държите като ученичка. Образованието във вашето и предишно мое училище май тече в обратна посока или аз нещо не загрявам.
„Ха ха“ не се пише така. Знакът „/“ не е скоба – поразгледайте клавиатурата. След затваряща скоба трябва да има шпация, ако няма препитателен знак.
Освен това, май пак не четете какво всъщност съм написал. Блъскането съм си го представил. И плътта си остава смъртна, да. И съм млад, относително.
Знаете ли откъде идват въпросите по принцип? Ако имате мнение по това, ще ми е интересно да го чуя. Не казвам, че коментарът ви е излишен или без достойнства, или без отношение към това, което съм написал. Но, в крайна сметка, от безкрайните възможности за разговор, вие сте избрала да го водите през „ха ха“. А аз, все пак, съм ви срещал, разговарял съм с вас, и малко се учудвам.
Лека вечер.
И как точно се пише „ха ха“? Много си странен. Всъщност ти не преставаш да се държиш като ученик. И то заядлив. Абсолютно! Не виждаш ли, че никой не се интересува от тъпите ти въпроси, така, че … малко уважение към коментарите, все пак :)) Ха ха. ( Това беше шега). Ами ела да вдигнеш нивото като си се загрижил. Не си ли търсиш работа?… Може би трябваше с тире- „Ха- ха“. Така ли? Винаги се радвам да науча нещо от учениците! Ха Ха Ха. Ха- ха- ха. Хахахахахахахахахххххаааххххх. В крайна сметка има ли отношение коментара ми към темата или не? Нещо си противоречиш. Въпросът за това, откъде идват въпросите е интересен. Не знам точно, но си мисля, че понякога от познавателен интерес, понякога от суета или във формата на игра… Но принципно от усещането за невъзможността за сливане между човека и света. Когато има въпроси, това е симптом, че има дискомфорт. Питащият е вече в тревога. Питането цели да успокои тревожността, да превърне световната загадка в човешки понятия и да направи съществуването по малко болезнено. Потъналият в блаженство никога не задава въпроси. Питането идва чак след това.
Въпросите на Юнуз вълнуват, прерастват в разговор, преливат в други въпроси.
Всъщност, самовъзпроизвеждането е етап от развитието на човека. Така от от делението на оплодената яйцеклетка се произвежда материята, тъканта, органите (без особена връзка, но просто за справка: еднояйчните близнаци не са толкова грешка в делението, а загуба на връзка. А именно – от първото деление на яйцеклетката се произвеждат две дъщерни клекти, които губят връзка помежду си, възприемат се като отделно цяло и двете започват едновременно и паралелно да градят два различни организма). Вече роденото бебе продължава да самовъзпроизвежда материя и този процес има край (вероятно за различните тъкани, органи, части на тялото това време е различно). На първо четене, сякаш самовъзпроизвеждането = нарастване на материята. Ако приемем, че безсмъртието лежи на самовъзпроизвеждане на клетки, то трябва да съществува някакъв регулативен фактор, който да не позволява да се превръщаме в гиганти, нарастващи по размер и вероятно образувайки все по-сложносъставни организми. Съществува тезата, че за безсмъртието на организма, изхвърлянето на остарелите, респ. мъртви клетки е също толкова важно колкото самовъзпроизвеждането. Съответно, при хората и и всякакви живи организми се говори единствено за дълголетие (забавяне процеса на стареене).
Попаднах на интересна статия (като се абстрахираме от едно или друго мнение на автора със социална насоченост), която предлага любопитен списък на дълголетността на различни живи организми. Не мога да гарантирам достоверност на събраната информация, но дори прочетена с известен скептицизъм, представлява интересен източник.
ПП
Към Pazifaia: „Ха- ха“ не се пише и така. Когато думообразувате, не се слага щпация между съставните думи и тирето. Относно принципното ви разсъждение за началата на философското питане може да се говори много. Това по-скоро категоризира темата от ваша страна, без да я развива. И последно, „потъналият в блаженсто“ ще да е мъртвият и/или нероден човек. По условие, хората сме питащи и се ангажираме от непонятността. Поради това науките и философията се развиват, променят. Най-малкото тази наша ангажираност, която поставя въпросите, създава приобщеност на хората и ги среща един друг.
Линк към статията:
http://www.taiji-bg.com/articles/mixed/m5.htm
Към Калина: Извинете, но аз не „думообразувам“, а просто се смея. Но, както се вижда, това не е прието при вас с Юнуз.
Калина, благодаря за линка и коментарите. Наистина, какво става на клетъчно ниво, е една от най-важните посоки на мислене. Има и нещо друго – още преди време бях попаднал на статията Immortality в английската версия на Уикипедия, където няколко вида директно са обявени за (потенциално) безсмъртни. Става дума, обаче, предимно за колониални организми, т.е. е малко спорно доколко това може да има отношение към човешката биология. А ето и цитат, който по-пряко може да се свърже с човешкото безсмъртие:
Разбира се, фундаментално различно е дали целта е да се спре стареенето на клетъчно ниво или да се разработят механизми за „подмяна“. Не съм специалист, целта ми беше да споделя, че съм заинтригуван от самата идея за прогрес в тази посока.
Иначе на мен ми се струва безспорно едно – всяко развитие в тази посока би било продукт на съзнанието (или духа, или разума, въобще – на мисленето, което присъства в света). Начинът, по който статията, посочена от теб, го обсъжда, е интересен. Разбира се, ние сме свикнали да гледаме по-добронамерено към вида контрол, който ни дава науката.
Наталия, ние, а и всички хора, надявам се, знаем кога се смеем в разговор, т.е. споделено. И съответно имаме явно по-софистицирана чувствителност към контекста. Няма проблем, не се притеснявайте да се смеете или пишете както ви харесва или както смятате за подходящо. Нека приключим тези безсмислени подмятания.
Относно подмяната на клетки.
Самовъзпроизвеждане + изхвърляне на мъртви клетки от организма. Това обаче не изключва ли растежа? Ако клетките на пеленачето се самовъзпроизвеждат, когато изхвърля мъртвите, не означава ли това, че реално растежът е невъзможен? Как подмяната на клетки може да бъде програмирана (да се случва в зрял етап). Тъй като днес разсъждавах върху дълголетието, стигнах до изводът, че резултатът всъщност е удължаване на старостта. Вероятно 150 годишен дълголетник изглежда, както е изглеждал на 80 (от фотографския архив, приложен в статията, ясно може да се види, че столетниците не приличат на скелети или с нетипични регресии на тъканта на тялото, те по-скоро приличат на 70-80 годишни хора, които някак успяват да поддържат молекулярната и клетъчна структура на организма си жива). Да изживееш още толкова години, още един живот, равен по години на досегашния, но в тялото на старец, далеч не е привлекателна идея. Да, това навежда на мисълта, че прогресивното остаряване на клетките се е забавило в своя краен етап (чрез природосъобразен живот или Бог знае какво), но не това е резултатът, който целим. И така, поставен е въпросът: ако тази обмяна съществува, то не би ли изключила развитието? И ако да, то тогава тази обмяна трябва да се „активира“ в даден етап на развитие (за да позволи растежът на новороденото до пълноценен организъм). С други думи, човек би избирал кога да остане безсмъртен. Или обмяната не изключва изменението?
Не искам да звуча грубо, но безсмъртие не е равнозначно,нито синоним на дълголетие. Ще ви дам дефиниция на понятието безсмъртие, за да знаете и да не се излагате. Безсмъртие означава без смърт. Безсмъртието включва в себе си вечна младост, неуязвимост. Безсмъртие означава да не може да настъпи смърт на каквото и да е основание и при каквито и да е обстоятелства. Дори цялата вселена да се взриви да не може дори да ти оцапа вратовръзката – това е безсмъртие. Ако все пак умреш без значение на колко години си станал, то ти изобщо не покриваш понятието безсмъртие – малко по-як си бил(а) от останалите жалки зомбирани направени от кокали и меса боклуци на планетата.
Човека е смъртно същество – всяка клетка е програмирана точно колко пъти да може да се възстанови(регенерира). Примерно 999 пъти се регенерира на 1000-я път се самоунищожава. Вина за това има така наречения ензим теломер (или по-точно неговото отсъствие). Ето защо вирусните и раковите клетки, ако не безсмъртни, то са поне милиарди пъти по-яки от нормалните – имат изобилие от тоз ензим.
Вариант 1
Осигурявайки този ензим на клетките моментално прекратяваме остаряването и всякакви болести, дори организма перфектно ще асимилира всички алкохоли и отрови(варианта естествена смърт,болест и отрова ще бъдат напълно изключени).
Но дори да се постигне това, човека пак ще бъде много далеч от безсмъртието. Въпреки подобрената издръжливост, неотиващата си младост хората ще умират от насилствена и дори нелепа смърт(задавиш се с грахово зърно,паднеш от 8-мия етаж долу в бетона с главата надолу,измръзнеш от студ, от глад, удавиш се в морето,бъдеш запален, наръган, застрелян и т.н. безкрайно дълъг списък от явления пак водещи до смърт). Човека ще си остане зависим от храна, въздух, сън,ходене до тоалетна и т.н. банално тъпи подробности. При тази система варианта самоубийство е възможен и много вероятен. Освен това при тази система човека няма да може да издържи психически (без значение дали се счита за смел,жаден за живот, непоколебим, корав). Човека наред с множеството хардуерни дефекти и недостатъци има поне още толкова софтуерни. Например любов(т.е. сапунен сериал), омраза, сън, умора, забравяне, съвест, угризения, очаквания, мечти, завист, омраза, злоба,алчност, задръжки, страх, срам и мн.други.
Вариант2 – СУПЕР СЪЩЕСТВО (система)
Безсмъртната система от своя страна изисква безкрайно неизчерпаемо стабилно захранване, безкрайна неизчерпаема енергия и мощност, нулева якостна умора на материалите от който е изградена въпросната система. Пълна неуязвимост, дори и микрон от системата да не може да пострада на каквото и да е основание и при каквито и да е обстоятелства. Супер съществото ще може да лети с безкрайно висока скорост. Твърд софтуер – никакви простотии от сорта на съвест, милост, жал, тъга, мъка, угризения,страх, срам, неприязън и т.н. Безкрайно бърз процесор и памет. Супер интелект. При супер съществата няма да има тъпи сапунени сериали (от сорта биг брадър, сървайвър, дързост и красота и т.н., а истинска любов-нерезделни приятели,които няма да се скарат на каквото и да основание и при каквито и да е обстоятелства) Супер съществата ще бъдат с перфектна форма нито един няма да има грозен, няма да ходят да се постригват, да ходят на маникюр, фризьор, бръснар и т.н. – всички прически, нокти,бради ще бъдат на едно фиксирано положение. Край на всички тъпизми от сорта на погребения, болници, правителства, църкви, армии, държави, традиции. Никой пукната пара няма дава за къщи, коли, състояния тъй като това ще бъде повече от смешно и тъпо. Всеки ще бъде равен на всеки, и никой на никой няма да може да надвие, ограби, обиди, убие или изнасили. Няма да има раждаемост и смъртност – фиксирана бройка. Ще бъдат на двойки мъж и жена. Яки членове, сочни задници и гърди, безкрайно много оргазми без загуба на мощност и якост. Семенната течност ще бъде заменена от сметана, изпражненията от течен шоколад, урината от лимонада. Няма да има опция да избират дали да бъдат или не безсмъртни тъй като те ще бъдат безсмъртни, а понятието безсмъртие изключва варианта смърт дори ще бъде меко казано невъзможно самоубийството.
Вариант № 2 не може да го покрие дори дядо господ от библията (не че съществува де) При този вариант вече няма да бъде човек, а революционно нов тип супер същество нямащо нищо общо с човешките глупости. Кокалите и месата, дори стоманите и камъните колкото и да се напрягат не могат да осигурят и една милиардна от изказаното, нито един материал не може,освен….тъмната материя,тъмната енергия,материала от който са изградни черните дупки в космоса или някакъв друг безкрайно мощен материал.
И на последно място, но първо по важност не говорим за хора, а за потенциално хипотетични супер същества, така че пийте по една студена вода, успокойте се, гушнете се в гаджето (ако не сте направили някъв сапунен сериал), правете си кефа докато можете, че края му се вижда – Его… ей го на попа застанал над вашия зле на две натри изкопан 2 квадратни метра гроб мрънкащ под носа си „Ето, смъртта не подмина и този дом…вечнаааяяя паааамяяят (ква ти памет 1 байт няма той вечна ми дрънка)“. Останалите са правят на отчаяни и скърбящи уж плачейки над разкапания ви гноясъл труп „Горкичкото, какво ще правя без него, сине/дъще/скъпа/ скъпи… да бях умрял(а) аз вместо теб… “ малко житце, нещо като за „бог да прости“ и тва е вземи баце ако щеш! Ще се съгласим ли със системата не, не, не! Същество, което приема собствената си смърт и не прави опит да я предотврати и избегне, не заслужава дори собствения си скапан жалък живот за какво му е живот?! За да ражда боклуци, които да умират мъчейки се раждайки други боклуци и т.н. до безкрай файда няма, полза хич. Вие хората сте жалки същества като ви е кеф от какво тогава се оплаквате? Защо негодувате и циврите когато някой пукяса?
Въпреки неадекватните ви на места изблици, коментарът ви по-скоро ме радва, защото е смислен.
Ако се вгледате по-внимателно, „дефектите“ от Вариант 1 са признати. Но окей, изказът явно не е бил достатъчно ясен. Все пак, именно Вариант 1 ни интересува. Не казвам, че това, което описвате във Вариант 2 не е безсмъртие, но не е човешко. Ако питате какво от това – нищо. Нямам излишни скрупули относно преодоляването на човешкото.
По този повод, не сте прав за цивренето, но освен неправостта, трябва да внимавате по-общо да не говорите глупости; глупост е да не разбирате човеците, това не ви издига над тях, само ви прави достоен за съжаление, поне в очите на същите тези човеци.
За клетките сте прав, обсъждахме темата подробно с приятели извън този блог. За разликата между дълголетие и безсмъртие, мисля, че оставате на едно доста абстрактно ниво. Говорим за живо безсмъртие. Вашият Вариант 2 е безсмъртен, но и безживотен. Ако, разбира се, оставим настрана несериозните отклонения за невъзможното сабоубийство и липсата на чувства, които отдавам на дълбоко неразбиране на субектността. Защото ако нещо не може да „страда“, то просто не пребивава в никакви „обстоятелства“.
Pazifaia е от тези, които почват да философстват след обедната чикия.
Здравейте всички!
Теми като дълголетието и безсмъртието ме интересуват отдавна. Ако искате, можем да обменяме информация по този въпрос.
Ако желаете, пишете: seivtcho@abv.bg