Държавата, това сме ние. Ние плащаме заплатите на учителите. Така че е важно да се каже кой какво иска и кой какво дава.
Казва се, пари срещу качество и реформи. Все едно реформите не са част от политиката. Не съм доволен, че няма достатъчно реформи, но дали учителите биха ги приветствали или биха били недоволни няма значение. След като управниците са били толкова „търпеливи“ толкова дълго, излиза, че трябва да ги поощряваме за пестеливостта им. Че дори и със стачка не се дават. За сметка на унижение и накърнено достойнство.
Ако парите и реформите са едни срещу други, нека направят реформите. Ако заради тях учителите стачкуват, няма да ги подкрепя. В момента е важно да се постигне някакъв праг на разумност. Важни са парите. Все едно не е очевидно, че с такива заплати човек не може да е нормален.
Първа стъпка – всеобща разумност. Повече пари за учителите. Втора стъпка – конкретна разумност, реформи и оптимизация, за да ни харчат парите както трябва. Едното не може да се търгува за сметка на другото, защото го обуславя.
Е това е въпросът- никой в МОН няма идея, да не говорим за концепция относно образованието… Техните „идеи“ се свеждат до ликвидация- на училища, на учители и в крайна сметка на образованието. Няма образование- няма проблем.
Значи има „ние“, които „сме държавата“ и има „те“ /учителите/, на които им се дава от „вас- държавата“….?! Тъпо е. И невярно. Има държава, която не се отъждествява с лица /било то Луи ІVХ/, групи или дори общности, а с институциите на властта и законите на взаимодействие с гражданите.Така, че нека бъдем съвременни и да не отъждествяваме гражданското общество и държавата. Има и друго важно понятие- гражданска солидарност. Мисълта ми е да се определиш- гражданин ли си или „представител на институциите на властта“, т.е държавата. За да сме наясно всички. А „всеобщата разумност“ е само философски блян.
Разни хора, разни концепции. На вас като учител може да не ви харесва защо смятам, че стачката има основание. Дали в МОН някой разбира от образование? Имам мнение по въпроса, но май това е без значение. За самоопределението, не се ли познаваме? Или поне не се ли познавахме? Определен съм достатъчно.
А всеобщата разумност за вас може да е блян, за мен е основание за действия, избори и позиции. Вие казвате какво искате (не че трябва да се стига до там, всички сме виновни, че не сме го казали заедно). Всички други също казват какво искат. Ако исканията се срещнат, има крачка напред. Дано.
Дано!