Вчера с едни готини хора между другото си говорехме за политика – Европейският съюз – смисъл, история, защо, накъде, харесвам, не харесвам. Аз съм за. Но някак не толкова утилитарно. Не в регистъра, че заради това ще ни е по-добре, или трябва да сме там, иначе не ни уважават. Тези мисли са ми доста едноизмерни и разчитат на някаква мързелива аналогия.
Въпросът е, че в света има разнообразие, има и универсалност. И двете са особено ценни. И двете трябва да се обгрижват внимателно. И Европейският съюз, с всичките си недоразумения, странности и дефекти, постепенно се превръща във въплъщение на тази идея. Васил изрази този инсайт с въпроса защо съюзът е Европейски. Аз мислено тествах как би трябвало да гледаме на нещата, ако целият свят беше един Европейски съюз, с неговата настояща посока и начин на действие.
Отдавна не съм писал тук, но политиката си заслужава. Именно тази политика, в чийто контекст всеки от нас е бил на няколко континента, говорил е с невероятно различни хора, знае няколко езика и черпи идеи и впечатления от хиляди места. Това не важи за всички само на пръв поглед. Всъщност важи. Защото то е истинският контекст, в който пребивават и най-локалните и уж затворени смисли. Духът на времето.
Отдавна не съм писал тук, но не защото нямам нужда от обективации. Работя като продуктов мениджър в онлайн компания. Интензивна работа, изисква време, което влияе на другите неща, които човек прави или не. Но пък част от начина да я вършиш добре е да следиш какво става наоколо, в контекста. Контекстът е предимно Интернет. И понеже така или иначе професионално отделям време за това, започнах да „логвам“ наблюденията си за компанията, която съвсем по философски, което може би ще рече и малко случайно, преобърна начина, по който тече информационния поток. Така започнах блогът за Гугъл.
Това е малко заобиколен начин да пиша за това, което работя. Но от по-директен няма нужда, а и самият начин в случая има предимството да е експеримент и да дава обратна информация.
Мой приятел, специалист (най-добрия) по антична култура, пътуващ археолог, веднъж нарече Гугъл „просветителите на 21-ви век“. Това не е похвала, това е по-скоро присъда. Защото освен всички детайлности има философски и политически импликации. След десет години може и да няма Гугъл. Но това просвещение ще продължи дълго. И именно реалностите, създавани от такива компании, или всъщност от такива хора, ще тестват неговите граници и възможности. И това е същият процес, който задава привидната неопределеност на европейската идея, която в момента тества своите граници и възможности.
Значи тези „обективации“- „европейска идея“, „универсалност“ и пр. остават неопределени не само привидно. Доказателство за това е провалилата се /за пореден път/ идея за създаване на Европейска конституция. Ако наистина имаше „Европейска идея“, то би следвало страните да могат да се обединят около няколко базови ценностни ориентири.Да, ама не. Неудобно е да се признае тъжния факт, че ЕС е просто един икономически договор за търговия и сътрудничество, без общо споделени духовни ценности. Икономиката по своето определение изобщо изключва духовното. Не знам за какво просвещение говориш, след като 90% от търсените материали в Гугъл са порно и музика?! Всъщност и оставащите 10% са постижение…Общто между ЕС и Гугъл е идеята за глобализация. Аз обаче се радвам на оптимизъм като твоя, без значение, че не мога да го споделя.
Хей, Юнуз, от една седмица върви ефективна стачка на учителите…Ти подкрепяш ли я? Изобщо какви са настроенията в средите, в които се движиш? Интересува ли ги изобщо? Защото ние се нуждаем „deadly“ от външна подкрепа, тъй като има огромен натиск за демобилизация на учителите. Знае се , че са бедни и няма да издържат повече от 3-4 дена без пари. Сега можете и вие, които сте завършили преди години да помогнете.