Днес срещите ми започват в девет сутринта, а последната е някъде към седем. Повечето хора са достатъчно решителни. Няма много увъртания, стига рамките да са очертани достатъчно ясно. Хвърча между двата офиса, които са на около половин километър. Сутрин и вечер извървявам към два километра, които включват известна денивелация – от морското равнище до към петдесетина метра над него. Всичко, което може да ми потрябва, е по този път. Всъщност това е и значителна част от самия Гибралтар. Другата страна на скалата – източната, откъм Средиземно море – не е много населена и застроена.
Минава шест, температурата е 22 градуса, грее слънце, улиците и площадите са пълни с хора. При добро желание човек може да отиде на плаж след работа. Малко е объкващо – някои хора са с якета, други по тениски. Чува се предимно испанска реч. По-късно вечерта испанците ще минат от другата страна на границата и улиците ще запустеят, за сметка на кръчмите. Но дори повечето от тях, по добра британска традиция, ще затворят към полунощ.