Малко сухи факти за Гибралтар

Бях обещал да разкажа за Гибралтар. Понеже мина известно време от пътуването ми дотам, ето някои откъслечни неща.

Гибралтар е полуостров – в най-южната част на Иберия, съвсем до Африка. Отсреща е Мароко, което се вижда само ако заобиколите високата скала по средата или се качите върху нея. Интензивно застроената част, обаче, гледа на запад и север, към Испания и Гибралтарския залив. Името означава Планината на Тарик, който е първият арабин, завладял европейска земя в началото на осми век.

Гибралтар е британски от около 300 години. Война с Испания, мирен договор, британците се настаняват там. В последствие – много войни, чрез които Испания иска да си върне контрола, все неуспешно. През цялото време отношенията са били обтегнати, но при Франко сухоземната граница – километър и нещо – е напълно блокирана за 17 години. Комуникациите през този период са били възможни само по въздух и вода.

Местното население е около 30 000 души. Имало е и испанци, но са се изнесли при началото на блокадата. Доста чужденци работят за международни компании, базирани там заради данъчния режим. За малко над седмица бях в тази роля и усещането беше относително приятно.

Откъм Испания е Ла Линея – два пъти по-голям от Гибралтар. Спокойно се стига пеша за пет-десет минути, като за целта трябва да се пресече пистата на летището. Има граничен контрол, тъй като Гибралтар, като британска територия, не е част от Шенгенското споразумение. Всъщност документи проверяват само формално, основната интрига е в пренасянето на цигари и алкохол, които в сравнение с Испания са много по-евтини.

Понеже полетът ми беше до Малага, успях да видя и средиземноморското крайбрежие на Андалусия. Следващия път ще трябва да му отделя повече време. Също и на Мароко.