Съвместните усилия на две печки дадоха резултат и вече е малко по-топло. Мога да приютя компютъра в скута си и да споделям. Има две причини да съм в такова настроение. Тази вечер се обади Димка и си дадох сметка колко рядко общувам с много от приятелите си. Също и това, че съм на село – тук някак всичко ми се струва далечно и достойно да бъде оценявано.
Днес, в последния ден от тази година, е и празникът на жертвоприношението. Онова жертвоприношение, за което Авраам приготвил сина си, но бог пратил агнец и пощадил живота му (Битие 22:13). Затова съм тук – в мир с традициите. Не ми понася за повече от ден-два, но е отрезвяващо.
Мелда, моята прекрасна племеничка, която няма още годинка, е в кисело настроение и не иска да заспи. В този късен час последната стратегия е, че трябва да се симулира разходка с детската количка в коридора. Учудващо, но май работи и вече е по-тихо.
По средата на декември бях в Гибралтар. Натрупах доста впечатления, но беше толкова ангажиращо, че не намерих време да ги описвам тук. Може би ще го направя post factum.
Кратката ваканция около Коледа използвах само за почивка. Сега компенсирам с някои работни задължения, макар и от разстояние. Заедно с това чета дисертацията на Васил. Няма и съмнение, че е интересна, но си създавам допълнителна интрига със следенето на стилистичните му похвати. Ще ги обсъдим като се видим.
Все още не съм си купил „Сняг“.