Странно летище… В Хайдерабад наближава полунощ. За разлика от предишни пътувания, наистина не знам какво да очаквам от тези почти десет дена, които ще бъда в Индия. Не съм проверил какъв е хотела, в който имам резервация, какво си струва да се види в този град, дори не знам обменния курс на рупията.
Първото усещате е много сенситивно. Натрапва се постепенно и едва по-късно всъщност разбирам защо въздухът все едно ме притиска. Влажно е. Все едно някаква миризма те обгръща и се опитва да проникне в теб. Чудя се дали това се дължи на тълпата, с която дълго време чакам багажа си, но навън е същото.
Докато чакам да се появи колата, която ще ме закара до хотела и която се оказва, че се е замотала някъде, завързвам няколко непринудени разговора на изхода на летището, където се чувстваш по-скоро като пред провинциална автогара. Господин на средна възраст, очевидно европеец, ме пита дали съм англичанин. Не съм англичанин, но това не е проблем, на него му трябва цигара. Давам му. Няколко души ме питат в кой хотел отивам, дали искам такси, изобщо – вълнуват се от факта, че си седя с куфара до мен и пуша, без да гледам неспокойно и търсещо. Чужденците вече са се изнесли, само някакви азиатци от тези по на изток се мотаят и вдигат шум. Заговаряме се с един младеж, разказвам, че за първи път съм тук, работя за технологична компания. Той е учил нещо подобно, но работи в колцентър. Не я знам неговата компания, местна е, явно голяма и известна. Пита ме дали гледам телевизия. Случва се, аз всъщност съм направо пристрастен към телевизията, но не навлизам в такива подробности. Въпросът всъщност е прелюдия към анонс за утрешния мач. Индия играе срещу Австралия на крикет. Ами не, не гледам критет, чувал съм това-онова, но в Европа крикета не е много популярен. Човекът проявява разбиране.
Пътят до хотела е първият ми сблъсък с тукашния трафик. Неописуем е.