Философският сарказъм е отново тук…

По повод на сайта Философско консултиране, представен в предишната публикация, се разрази страхотна дискусия (при това във форум, който все още е „неофициален“ и засега с точно деветима записани участника). Със сигурност темата е много провокираща. От много време не бях имал повод и нагласа да отстоявам някаква позиция. Явно си възвръщам способността да изпитвам удоволствие от философски спор 🙂

Особено съм доволен от следното си „откритие“:

Не всеки разговор почва начисто. Философският – най-малко.

Много мъдро, да…

4 мнения за “Философският сарказъм е отново тук…”

  1. Не всеки разговор почва начисто. Философският – най-малко.

    Добра идея, да, макар да затваря в кръг мисленето за философията. Най-малкото защото именно величието на труда само е предположило тая нагласа 😉
    Всъщност мисля, че философският разговор има и друга причина да не е „разговор начисто“ и тя е в самата му същност – една рефлексия, каквато и да е, предполага нещо, което се отразява. А рефлектирането върху проблема на философията дава такива „калейдоскопи“, чието очарование май само привикналите философстващи могат да открият.
    И в това си е професионалното удобство на философа. Удобството да знаеш, че всичко е решено, но като „решено“, не може да бъде започвано „начисто“. И, естествено, това е затвореното в кръг предизвикателство пред философа.

    Като помисля как го казах и как самият ми изказ е адекватен на казаното, разбирам защо удобството във философията стига само за нейните „занаятчии“…
    Но пък си се радвам на думичките 😉

  2. Понякога си се ядосвам, че говоря така „накуп“ – глупаво и бъбриво. От напрежението е, извинения 😉

  3. Всъщност имаше нещо, което ме стресна в твоя коментар. Но то не беше говоренето „накуп“. Какво имаш предвид под „всичко е решено“? Всъщност, тогава бихме „почвали начисто“, ако допуснем, че ще можем да почнем въобще.

    В онзи коментар във форума под величието на труда на историците на философията имах предвид нещо, което се отнася наистина до „занаятчийското“, до „техне“. Всяка история решава и завършва, но никога окончателно. Но ако философията не е окончателна, тя може да бъде опитвана, да се превръща в умение.

    Имам един въпрос – защо не се включи там, а дискутираш въпроса тук, някак „потайно“? 😉

  4. Имах предвид, че това е предизвикателството на философа. Не че е така и е така завинаги, а че е предизвикателство – трябва да се преодолява.
    Идеята ми е, че за да има същностно философстване, нагласата, че „не е решено“ трябва да бъде откривана. Да бъде дотсигана. Затова опитът на философията, умението да се прескачат препятствията й е нещо различно от основите на аритметиката. Дори съзнанието, че може и тези последни основи например да не са абсолютни, също е необходимо; иначе не биха били възможни редица съвременни научин направления. Всички те – възникнали именно благодарение на тази нагласа, по природа чисто философска.

    Едно от нещата, ако бъда искрен, което ме подразни в коментара ми и заради което се „оплаках“ така (всъщност мислех да те помоля да го изтриеш; не мога да го редактирам;) беше именно този откъс, за предизвикателството на „решеното“. Прочетено „отстрани“, ми се видя неразбираемо и подвеждащо. И наистина е било такова.
    Всъщност аз когато говоря за „предизвикателство“, имам предвид почти винаги пречка, която трябва да се преодолее за целите на конкретната дейност.
    Хм, май това ми е „останало“ от Кастанеда 😉 При него има силен акцент върху такова разбиране на предизвикателството.

    Защо не съм се включил още в дискусиите в „Проектория“ ли? Ами исках, но Васил зададе въпросите за философското консултиране вместо и преди мен.
    Реших да се включа след отговор на Веселин Дафов на въпросите на Васко, но, както знаеш, отговор все още няма.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *