yunuz.yunuz

Фондация Уикимедия е организацията, която поддържа Уикипедия и сродните й проекти. Скоро беше приет и публикуван нейния план за предстоящата финансова година.

Очакваните приходи са малко повече 7,3 милиона щатски долара. Разходите са планирани доста консервативно и възлизат на 6 милиона, разпределени така:

• Борд - 2%
• Офис на изпълнителния директор и заместник изпълнителния директор - 8%
• Технология - 45%
• Финанси и администрация - 27%
• Програми - 10% (Тук най-общо се включват парнтьорства, комуникационни и координационни дейности)
• Правни услуги - 6%
• Уикимания - 2% (Това е годишна среща на общността на проектите на Уикимедия)

Флагманът на свободното съдържание в Интернет навлиза в по-корпоративни води, макар и със съответните особености на организацията, процедурите и целеполагането. Интересни са плановете за наемане на нови служители, където акцентът е върху технически експерти, които да подобрят координацията на приносите на доброволците и служители, които да се фокусират върху набирането на средства. Сред обявените основни цели за предстоящата година са постигане на организационна зрялост и финансова стабилност.

От друга страна, откритостта и разумността са безусловно необходими за постигането им. Освен на доброволно участие в проектите й, фондацията разчита на общността за огромна част от финансирането си. Ако искате да “помогнете на Уикипедия да промени света”, можете да направите дарение. Преценявайки дали и колко, вече имате пред очи не само идеята, а и начина, по който се харчат парите ви и се работи по осъществяването й. Фондацията е приготвила и списък с често задавани въпроси по отношение на бюджета за предстоящата година.

Още преди време Гугъл преформулираха отношението си към социалния елемент в мрежата и решиха да градят платформа, вместо да се конкурират с Фейсбук чрез Оркут. Новата стъпка в тази посока е услуга за притежателите на сайтове. Google Friend Connect засега е в предварителен етап и може да се използва само от някои одобрени сайтове. В общи линии, това е начин да се интегрират контактите в Гугъл в съответната потребителска сметка и да се предоставят функции, характерни за социалните мрежи. Сайтът, линкнат по-горе, съдържа списък с примерни услуги, които вече са интегрирали тази възможност, и по-подробни разяснения.

П.П. Експериментирането ми с Блогър приключи. Всички публикации в Блога за Гугъл са привнесени тук и наблюденията върху просветителите на 21-век продължават в категорията bg.google.log.

Добър вечер.

Посред време, в което трябва да се занимавам с бъдещето, съм в Прага. Засега не усещам в това да има символика.

От дясно е входът към Карловия мост откъм Старе место.

Разбира се, вече успях да видя повече от входа, но общо взето все още се оглеждам като че ли току що съм надникнал.

Ще разкажа, когато ми навикне погледа.

Предупреждения, отправени от Европейската комисия към България след последните убийства, в момента са водеща новина в секция Европа на ББС. От както се разгърна безумната история във вътрешното министерство, опитвах да следя дали тя по някакъв начин стига до международните новинарски източници. Така и не се появи нищо съществено, освен в малкото англоезични български издания и в реакции, провокирани от не много старателната находчивост на местни български медии.

Убийствата, обаче, са друго нещо. До тази сутрин се въртеше кратък репортаж по Евронюз, има статии в Льо Монд и Интернешънъл Хералд Трибюн. Разбира се, нормално е медиите да говорят най-вече за такива конкретни събития, а не за оплетени като спагети истории за изтекли подслушвания, връзки с организираната престъпност и неясна серия от очаквани и отлагани доклади в една периферна европейска държава. Все пак, ББС завършват новината със следния полу-инсайт:

Bulgarian Prime Minister Sergey Stanishev publicly pledged that his country would do its utmost to prosecute those responsible for the latest attacks, but diplomats say he is involved in a power struggle with the interior minister, Rumen Petkov.

Скоро обсъждахме с приятел безполезността на държавните ни медии и полезността на всяко по-сериозно разследване, което ББС прави тук. Това е организация, която се финансира предимно от данъкоплатците на Обединеното кралство (излъчва реклами само в някои от продуктите си, насочени към международна аудитория). Което някак не е честно. Търся начин да плащам на ББС за техните услуги. Току виж се почувстват по-ангажирани със страната ни.

Тези дни преокривам разни неща. Едно от тях е кафенето в Дома на Архитектите на улица Кракра, където попаднах за първи път след много години с помощта на Николай. Ходехме често там с приятели в студенските ми години. Това всъщност беше едно от местата, където се случваха първите ни опити да осмислим ангажимента си към философията като нещо, което може да се работи и практикува по всеобщ начин. Отчасти тези дискусии доведоха до идеята за Проектория, даже мисля, че самото име се роди там.

Обстановката, обаче, не беше подходяща. Сега кафенето е различно по един много приятен начин. С дървен паркет, дървени мебели, закачалки и щори, масивна библиотека и репродукции по стените, лампиони, кафенето напомня на времето от преди войната. Част от редовните посетители са пенсионирани архитекти, които сигурно имат спомени от това време.

Същевременно има безжичен интернет и приятелски настоен млад персонал. Новото име на кафенето е Timeless, доколкото разбрах е обновено преди няколко месеца. Място със специфична атмосфера, което ви предлага спокойствие в центъра на София.

В съответствие с нашия суверенитет и осъществявайки нашата власт съгласно чл. 1 ал. 2 от Конституцията,

Поставяйки справедливостта и откритостта като първостепенни ценности на държавното управление,

Припомняйки на държавата и държавните институции принципите, заложени в чл. 4 на Конституцията,

Решихме:

1. Задължаваме Министър-председателя да уволни Министъра на вътрешните работи в най-кратки срокове.
2. Задължаваме Главния прокурор да нареди и осигури провеждането на цялостни и изчерпателни разследвания на всички данни за противозаконни действия на висши държавни служители.
3. Задължаваме Народното събрание да въздигне отчетността, откритостта и обществения контрол на управлението във водещ принцип на всички приемани от него актове.
4. Задължаваме всички държавни органи и техните представители да промислят и развият разбирането си за държавен интегритет и да представят това разбиране в отчитането на всяко свое действие и позиция.

Контролът по тези решения се възлага на всеки пълнолетен гражданин на Републиката.

През последните поне две години съм активен потребител на мобилен интернет. След като дълго време разчитах на BBC Mobile и Google Reader за следене на новините, които ме интересуват, Икономедия пуснаха мобилни версии на някои от сайтовете си. Основно ползвам Дневник, достъпен на http://mobi.dnevnik.bg.

Смятах да напиша някои бележки тук, но се оказа, че ставам доста многословен. Затова написах ревю и го сложих в нова секция, където смятам да добавям подобен род текстове, неотговарящи на нормалните очаквания за статия в блог. Файлът е в pdf формат.

Самият текст, макар и не съвсем кратък, не представя изчерпателно продукта и се спира най-вече на неговите недостатъци или спорни страни. Могат да се кажат и много добри неща, но в крайна сметка е важно да дискутираме как нещата могат да бъдат подобрявани.

П.П. Снимката на екрана е правена през емулатор на Opera Mini. На моя P1i страницата изглежда доста по-добре, макар и браузъра в него да е същия. А ако съдим от снимките при Каладан това важи и за много други устройства.

Това може да ви се струва глупав въпрос. В популярната култура той присъства по особен начин — като интерпретации на тема какво би станало, ако невъзможното беше възможно. Всъщност по-интригуващото е как невъзможното може да стане възможно.

Да уточним, че говорим за безсмъртие, гарантиращо непрекъснатост на индивидуалното съзнание чрез поддържане на присъствието му във физическия свят за време, което винаги може да се удължава. Това не означава непременно липса на смърт. Смъртта може да се избира, може и да настъпва случайно. Най-малкото, смъртта, която трябва да се избягва тук, не е същата смърт, за която говори религията. Въобще, целта не е да се прецака религиозната концепция за живота и смъртта, тя е нещо отделно.

Човек ще бъде безсмъртен, ако започне да се самовъзпроизвежда. В индивидуален биологически план, човекът не се самовъзпроизвежда. Човекът произвежда поколение. Онова, което се иска, е човешката биология да се контролира. По настоящем контролът е частичен. Ние можем, разбира се, да избираме какво да ядем, как да живеем, на какви терапии да се подлагаме, но не можем да гарантираме непрекъснатост. Идва момент, в който бъдещето не може да се удържа. Същевременно, има много посоки, които се развиват и които могат да доведат до увеличаване на този контрол. Става въпрос за неща като използване на стволови клекти, нанотехнологии, биохимични въздействия, сигурно и много други методи, които биха се появили в бъдеще.

Във всеки случай, в момента изглежда безспорно, че биологическият живот е нещо циклично и биологичните индивиди възникват и отмират. За това има и философски аргументации. Трябва, обаче, да се има предвид същността на този процес и това, че той всъщност не е еднократно случване. Всяко тяло непрекъснато подменя голяма част от съставните си части. Би трябвало да е въпрос на време и усилия да се правят пробиви в контролирането на тази подмяна. Първоначално това би довело до удължаване на живота, което всъщност е вече видима тенденция. Изглежда очевидно, че тя ще продължи. Но май не си даваме достатъчно ясно сметка за това докъде може да стигне.

Казвайки всичко това очертаваме една възможност. Не искам да кажа, че безсмъртието ще се случи със сигурност, нито че то трябва да е изрична и безусловна цел. Но същевременно ми се струва доста несъстоятелно очакването, че това няма да се случи само поради теоретични или етични възражения. Не се сещам за нещо, което човечеството е можело да направи, а не е направило под една или друга форма. Същинсткият въпрос за възможността е — може ли човешката биология да стане напълно инструментална, да е нещо, което контролираме изцяло.

Идеята за провеждането на ученическо национално съзтезание по философия е на Иван Колев. Другите основатели са Александър Андонов и Стоян Асенов. Началото е през 1988 година в София, а през 1993 олимпиадата е за първи път международна. През 1995, по време на третата международна олимпиада в Стара Загора, е създаден международен организационен комитет със секретариат във Философския факултет на Софийския университет. Също през 1995 олимпиадата получава подкрепа от ЮНЕСКО. От следващата година последният международен кръг за първи път е извън България и оттогава насетне обикаля света. През 2000 е разработен нов статут и организацията се поема от Международната федерация на философските общества.

Аз лично съм участвал в олимпиадите от 1994 до 1996 — в Петрич, Стара Загора и Созопол. Първите две съчетаваха международното участие с националния кръг на българското съзтезание. Публикувам тази кратка история, защото скоро получих покана от Иван Колев за честването на 20 годишнината на олимпиадата, с допълнителната молба да предам на хора, които са участвали или са били съпричастни с организацията й през годините. Пуснах няколко съобщения тук и там, предавам поканата и тук.

Иван Колев е публикувал по-подробна информация на своя сайт.

Късно снощи се върнах от Хасково, където се опитвам да се установя за идните месеци с идеята за по-пълноценна почивка и по-интензивно общуване със семейството ми. Основната цел на това пътуване беше да проуча пазара на жилища под наем. Ако съдя по размера му, едва ли много хора биха се заинтересовали от информация за него. Все пак, споделям някои наблюдения, по-скоро като сбор от любопитни културологични факти.

Сестра ми живее в града от няколко години и първото, към което ме насочи, бяха два местни вестника за обяви. Те съдържат всякаква информация и не са специализирани в областта на имотите. Излизат по веднъж на седмица, в понеделник и вторник, и могат да бъдат намерени по всички будки.

Учудващо за мен, голяма част от предложенията за наеми, публикувани в тези вестници, всъщност идват от частни лица, без посредничеството на агенции. Бързо стана ясно, обаче, че нито едно от тях не си струва. Може би това е причината — хората нямат сериозни притеснения за апартаментите, които предлагат, понеже състоянието им и без това е лошо. За сметка на това, всички, с които говорих по телефона или срешнах лично, бяха доста добронамерени и делови — бяха наясно какво предлагат, проявяваха разбиране и нямаха излишни претенции.

Очевидно това е по-локалната и затворена част от пазара, насочена към местни хора, които не са притиснати от срокове, наемат жилища за по-дълги срокове като няколко години, склонни са да вложат усилия и време за да ги приведат в добър вид, същевременно търсят ниска цена. Всъщност, може би последният фактор е водещ, не знам. Във всеки случай, няколко телефонни разговора и два огледа бяха достатъчни, за да изоставя тази посока.

Паралелно с това обиколях доста агенции за недвижими имоти. Очевидно, както, предполагам, в повечето други малки градове, те се фокусират най-вече върху продажби. Склонни са да ви предложат това, което имат в момента като оферти за наемане, но не и да ви бъдат истински агент — да проучат пазара, да разговарят с други агенции и собственици и да ви представят списък от неща, които отговарят на вашите условия.

Положителната страна тук е, че повечето оферти при агенциите попадат в категория лукс. Разбира се, това просто означава апартаменти в добро състояние с прилично обзавеждане и локация, а не нещо изключително. Повечето от тях са на цени, които са сравними със софийските.

Не забелязах да има истински развита интернет услуга, която може да помогне при първоначалното проучване. Няколко от агенциите имат сайтове с публикувани оферти, но изглежда не ги обновяват редовно и не разчитат много на тях. Има и единични оферти по големите сайтове за недвижими имоти, но единствената сигурна информация в тях, на която може да се разчита, са телефонните номера на агенциите, които вероятно ще ви предложат нещо различно от това, на което сте попаднали предварително.